Сред войниците се чуха радостни възгласи. Лунната стража, за сметка на това, сякаш ревнуваше от Ронин. Латосиус изръмжа към сподвижниците си, подтиквайки ги към действие.
Усилията им обаче се оказаха много по-скромни от тези на човека. Енергийните лъчи, които паднаха върху войните от Пламтящия легион, в повечето случаи се стопяваха без никакъв ефект. Няколко демона паднаха, но дори сред тях не малко се възстановиха бързо.
— Безполезни са! — отсече Илидан.
— Но се опитват — поправи го магьосникът.
Вместо да спори, младият нощен елф насочи пръст към ордата и зашепна.
Около гърлата на неколцина от демоните в предните редици се увиха змиевидни пипала от черна енергия. Създанията изтърваха оръжията и щитовете си и се опитаха да се отскубнат, ала нишките прогориха вратовете им, преминавайки през плът и кост… и накрая ги обезглавиха.
Ронин едва успя да прикрия отвращението си. Определено репертоарът на нощния елф не му се нравеше, но когато Илидан го погледна за одобрение, магьосникът все пак успя да кимне. Не можеше да обезкуражава единствения способен заклинател тук. Ако оцелееха, щеше да научи младежа на други, по-елегантни начини да се справиш с врага си.
Ако пък не оцелееха…
Легионът отново потегли напред. Под краката си мачкаха труповете на другарите си. Приближаваха се с гърлено ръмжене и високо размахани оръжия, готови да сеят смърт.
— Сега трябва да ги посрещнем — реши Рейвънкрест. — Вие двамата стойте отзад и продължавайте да правите каквото можете! Сега сте най-добрите ни оръжия…
Илидан се поклони:
— Благодаря, господарю.
— Това е истината, младежо… ужасната истина.
С тези думи възрастният нощен елф подкара животното си напред, присъединявайки се към войните. Лорд Рейвънкрест извади оръжието си и го вдигна високо.
Копиеносците се напрегнаха. Зад тях пехотинците стояха, готови да ги последват. В задните редици стрелците се готвеха за нов залп.
Рейвънкрест замахна с меча.
Тръбачите надуха роговете. Стрелците опънаха тетивите.
Армията на елфите затича, за да посрещне врага; саблезъбите заръмжаха предизвикателно.
И точно когато копиеносците се приближиха, стрелите паднаха върху Легиона. Разсеяни от атаката, демоните в предните редици бяха почти изцяло покосени от залпа. Точно според желанието на Лорд Рейвънкрест, ордата изпадна в безредица.
Бързината на пантерите позволи на пиките да потънат дълбоко. Въпреки огромния си ръст, неколцина Адски пазачи полетяха назад, когато остриетата пробиха не само бронята, но и скритата под нея плът.
За миг силата на атаката отблъсна Легиона. Нощните саблезъби нанесоха още поражения, хапейки и забивайки нокти в нагъсто събраните пред тях врагове. Пехотинците се включиха и запълниха празнините, нападайки всеки, който не бе от техните.
Тъй като пиките сега бяха безполезни, ездачите също извадиха мечове и нападнаха демоните. Далеч назад стрелците продължаваха да запращат залп след залп в по-задните редици на ордата.
Друга група ездачи, сред които и лорд Рейвънкрест, все още чакаха. Погледът на благородника хвърчеше по бойното поле и изучаваше внимателно всяка отделна битка, търсейки слаби места.
Ронин и Илидан също не стояха безучастно. Човекът направи магия, която втвърди въздуха над една кохорта от Легиона, и буквално стовари небето върху главите им. Междувременно Илидан повтаряше змийското си заклинание, всеки път обезглавявайки няколко чудовища.
Лунната стража също правеше каквото може и макар усилията им да имаха слаб ефект, все пак помагаха. Въпреки най-доброто си желание, не можеха да превъзмогнат липсата на директен контакт с Кладенеца на вечността и това си личеше във все по-обезсърчените им изражения.
Внезапно един от магьосниците изкрещя и се свлече назад, а кожата му потече по тялото като вода. Докато удари земята, от него бе останал само скелета, плуващ в локва от телесни течности. Другите лунни стражи се загледаха в трупа с ужас и само грубият глас на Латосиус успя отново да ги въвлече в работата им.
Ронин бързо започна да търси източника на магията сред пълчищата на Легиона. Не му отне много време да забележи виновника — зловеща фигура назад сред ордата. Заклинателят приличаше на Адски пазач, но с дълга гущерова опашка и много по-сложно инкрустирана броня. Също така носеше черна и окървавена роба над доспехите, а очите му, наблюдаващи бойното поле, издаваха интелигентност, превъзхождаща многократно тази на войните от първите редици.