Самият Ронин никога не беше виждал такъв, но веднага позна по описанието му Ередарския уорлок11. Те изпълняваха ролята не само на магьосници, но и на офицери на Легиона.
Обаче уорлокът бе направил грешката да предположи, че лунните стражи са отговорни за по-могъщите магии. Това даде на Ронин възможността, от която се нуждаеше.
Видя как заклинателят отново вкарва силите си в действие, но когато пусна черната си магия, човекът я превзе и я обърна срещу създателя й.
Демонът зяпна ужасен, докато кожата се спускаше по тялото му. Зъбатата му уста се разтвори в нечовешки вик, а погледът му се извърна към магьосника.
Това обаче си остана последното му действие. Устата на демона продължи да се разтваря, но само защото вече нищо не фиксираше челюстта. За кратък миг обезплътената фигура остана изправена… а после останките се свлякоха в купчина, която изчезна под неспирната вълна Адски пазачи.
Останала без командир, кохортата изпадна в хаос и дезориентация.
Нощните елфи усилиха натиска. Предните редици на демоните се разклатиха…
— Побеждаваме ги! — извика млад офицер близо до Рейвънкрест.
Ала също толкова бързо, колкото бяха поддали, чудовищните бойци си възвърнаха целеустремеността и продължиха да напредват с дори още по-голямо ожесточение. Гибелните стражи долетяха изотзад и подкараха останалите с камшиците си. Още и още адски хрътки се опитваха да преминат през защитниците, за да докопат заклинателите.
Няколко нощни елфа изкрещяха, когато два инфернала си пробиха път сред тях, разхвърляйки около себе си животни и ездачи. В редовете на елфите се разтвори дупка и демоните се заизливаха през нея.
— Напред! — изкрещя Рейвънкрест на тези с него. — Не им позволявайте да прекъснат линията ни!
Заедно с другите ездачи той се засили срещу демоничните бойци, осъществили пробива. Самият благородник отряза пипалата на един адски звяр, а после заби острието си в главата му. Една пантера скочи върху недостатъчно бърз демон и го наряза на лентички с дългите си нокти.
Пробивът затрепери… а после се сви. Редиците на нощните елфи се стабилизираха. Ала защитниците все пак отстъпваха. Въпреки всички бронирани зверове, които бяха избили, изглеждаше сякаш двойно повече са се включили.
Ронин изруга, а после запрати нова магия, която прогори Легиона с поредица смъртоносни светкавици. Знаеше, че би могъл да постигне много повече, ако Кладенецът беше отворен.
По-лошото бе, че макар двамата с Илидан да осигуряваха основата на магическата подкрепа, просто нямаше как да бъдат на всички места едновременно. Въпреки цялото си настървение, нощният елф се изморяваше бързо, а и самият Ронин не се чувстваше много по-бодър.
Докато нощните елфи продължаваха да отстъпват, се надигнаха още писъци. Адските пазачи разбиваха глави и пробиваха гръдни кошове с един удар. Зловещите им хрътки разкъсваха пехотинците. Гибелната стража се носеше над мелето, а после се спускаше върху скупчени елфи с размахани оръжия. Инферналите се появяваха изневиделица и се изливаха върху защитниците горе-долу по начина, по който преди това стрелите бяха покосявали изчадията.
Още един лунен страж изкрещя, но този път, защото адска хрътка се беше промушила през редиците. Четирима войници успяха да отрежат пипалата й, а после забиха остриетата си в гърдите й, но дотогава за магьосника беше станало твърде късно…
Стрелците пуснаха нов залп… който изненадващо се обърна във въздуха и полетя обратно към тях. Въпреки че повечето имаха достатъчно здрав разум да избягат, немалко останаха стъписани от невероятното събитие.
Умряха бързо, когато собствените им стрели пронизаха гърлата и гърдите им.
Ронин затърси, но не можа да види отговорните за това Ердарски уорлоци. Отново прокле факта, че не може да бъде на повече от едно място едновременно.
„Ние губим!“
Въпреки цялата си отдаденост, войниците се нуждаеха от Лунната стража срещу враг като демоните… но Лунната стража се нуждаеше от Кладенеца…
Докато все още бяха в замъка Блек Руук, Малфурион бе казал, че се надява да се справи с щита, поставен от Аристократите, ала оттогава вече бяха минали няколко дни. Ронин предположи, че магията на младия нощен елф се беше провалила… или самият Малфурион бе умрял при опита.
— Линията отново поддава! — извика някой.