Обаче офицерът явно имаше друга мисия наум.
— Прости ми, сестро. Аз съм капитан Джарод Шадоусонг.
Жрицата го разпозна, въпреки че не помнеше името му. Беше малко по-възрастен от нея. Лицето му бе по-кръгло, отколкото беше типично за нощните елфи, а веждите му бяха извити нагоре, което му придаваше комично-строго изражение, дори когато се опитваше да бъде приятелски настроен или учтив, както сега.
— Искаш ли нещо от мен, капитане?
— Само малко от безценното ти време, ако мога да бъда толкова смел. Имам затворник, който се нуждае от помощ.
Отначало Тиранде понечи да откаже, защото нуждата й да се върне при Малфурион заемаше твърде предно място в мислите й, но задълженията й най-накрая надделяха. Как би могла да откаже на някой нещастник, нуждаещ се от лечителските й умения?
— Разбира се.
Когато оркът понечи да я последва, капитан Шадоусонг го изгледа подозрително.
— И това ли ще дойде с нас?
— Може би предпочиташ да го оставим сам насред площада, особено в тези смутни времена?
Офицерът с нежелание поклати глава и се отказа да спори. Обърна се и бързо ги поведе.
Сурамар имаше съвсем малък арест, защото повечето пленници бързо се озоваваха в затвора на замъка Блек Руук. Мястото, където ги отведе капитан Шадоусонг, бе издълбано в основата на отдавна мъртво дърво. Корените оформяха основите на сградата, а останалото бе иззидано от камък. В земите на елфите нямаше по-солиден зандан, като се изключи крепостта на лорд Рейвънкрест, и Сурамарската стража бе горда с факта.
Тиранде изгледа безличната сграда с известно притеснение. Дебелите зидове й навяваха мисълта, че вътре са заключени само опасни злодеи. Въпреки това девойката се стегна и прекрачи прага на тъмницата, следвайки капитана.
Караулното помещение бе лишено от всякакви мебели, като се изключи простото дървено бюро, където вероятно работеше офицерът. След като по-голямата част от Сурамарските бойци бяха с армията на Рейвънкрест, нищожните сили на капитан Шадоусонг без съмнение трябваше да полагат неимоверни усилия, за да опазят мира в околността.
— Намерихме го сред горите същата вечер, когато лорд Рейвънкрест и армията му напуснаха Блек Руук. Много от охранителните заклинания не работят, сестро, ала някои все още пазят малко собствена сила. Едно от тях ни предупреди за натрапника. И тъй като имахме няколко бягства в близкото минало… — Той погледна многозначително орка, но явно знаеше сегашния статут на Брокс, инак веднага би го арестувал. — Решихме да не поемаме рискове и веднага отидохме да разследваме.
— А това по какъв начин е свързано с мен?
— Ами… затворникът… който намерихме, се оказа доста изтощен. И откак го докарахме, състоянието му само се влошава. Заради странната му природа бих искал да го запазя жив, докато лорд Рейвънкрест се върне. Затова накрая се видях принуден да дойда при теб.
— Тогава води, капитан Шадоусонг.
Зад стражевото помещение имаше само дузина клетки, макар офицерът с охота да обясни на Тиранде, че долу имат още. Тя кимна учтиво, но сега любопитството й беше насочено към странното създание, което лежеше зад решетките. След Брокс тя почти очакваше това да се окаже друг орк, обаче реакцията на капитан Шадоусонг към спътника й показваше, че това е малко вероятно.
— Ето го.
Жрицата си мислеше, че ще види нещо огромно и войнствено на вид, но създанието вътре не бе по-високо от нощен елф. И беше много по-хърбаво от повечето. Под качулката на скромната му роба забеляза изпито лице, много подобно на нейното собствено, ала бледо, почти призрачно, и с не толкова ярко изразени очи. Съдейки по формата на качулката, сигурно и ушите му бяха по-малки от нейните.
— Прилича на един от нас… — отбеляза тя.
— По-скоро на призрак на нощен елф — поправи я капитанът.
Но Брокс се наведе напред, сякаш хипнотизиран от смущаващото създание.
— Елф?
— Може би… — отвърна затворникът с много по-плътен и заповеден глас, отколкото издаваше видът му. Той изглеждаше не по-малко заинтересован от Брокс.
— А какво прави тук един орк?
Странно, пришълецът знаеше какво представлява спътникът й. Тиранде намираше това за много интересно, особено предвид стълпотворението от странни посетители напоследък.
После затворникът се закашля лошо и в нея веднага заговори професионалният лечител. Тя настоя капитан Шадоусонг да отвори вратата на клетката и да я пусне вътре.