Сега надеждите на Малфурион наистина се събудиха.
„Какво трябва да сторя?“
„Сега, след като преместихме тялото ти…“
„Какво сте направили?“ — Да преместят тялото му? Това бе ужасен риск…
„Достатъчно добре съм запознат с рисковете. — Когато Малфурион реши да не спори, Крас продължи: — Беше важно да го преместим по-близо до един… от групата ни. Сега трябва да ме слушаш, защото ще се наложи да сторим всичко много бързо.“
Нощният елф зачака напрегнато. Би направил всичко, което му наредят, стига да можеха да го освободят от кристала.
„Трябва да видя кристала, всеки негов детайл. Ти си друид, значи можеш да ми го покажеш.“
Малфурион разгледа внимателно цялата вътрешност на магическата си клетка. Погледна във всеки ъгъл, всяка стена, показвайки на Крас силните и евентуално слаби страни на кристала. Нищо от видяното не му донесе успокоение, ала подозираше, че новодошлият знае много по-добре от него какво да търси.
„Там!“
Безплътният глас го накара да спре пред някакъв ръб. Малфурион го беше оглеждал и по-рано, забелязвайки лека неравност, ала не беше съумял да я използва по някакъв начин.
„Това е ключът към бягството ти. Докосни го с ума си. Виждаш ли дефекта?“
И за първи път той наистина успя. Недостатъкът беше миниатюрен, но все пак видим. Как не бе успял да го види преди това?
„Казват, че с опита идва и мъдростта — отвърна Крас. — Аз обаче все още се опитвам да докажа на практика тази пословица.“
Непознатият нареди на Малфурион да използва уменията, научени от властелина на гората, за да усети цялата ширина и дължина на дефекта и да разбере съвършено природата му. Да го опознае така, както познаваше себе си.
„Трябва да намериш най-деликатното му място, ключът, така да се каже.“
„Не мога…“
Да! Най-накрая успя! Малфурион почувства мястото с ума си.
Натисна го, нетърпелив да се освободи… ала недостатъкът не отстъпи.
„Ти си силен, но все пак имаш още да учиш. Отвори докрай мислите си за нас. Допусни ни вътре. Ние ще прибавим силата и знанието си към твоите.“
Елфът прочисти съзнанието си, доколкото можа, и се отвори за Тиранде и мистериозния й приятел. Веднага почувства разликата между тях. Мислите на Тиранде бяха загрижени за него, а тези на другия — изпълнени с мъдрост, но и пропити с болезнен страх. Странно, но това притеснение сякаш нямаше нищо общо със сегашната ситуация на Малфурион.
„Сега… опитай отново.“
Затвореният друид си представи безплътната си форма като реална. После натисна дефекта, както би направил с най-обикновена дъсчена ограда. Със сигурност щеше да поддаде, ако го огънеше достатъчно…
Внезапно почувства, че и другите двама бутат заедно с него. Почти можеше да съзре Тиранде и другия от двете си страни, влагащи цялата си сила в начинанието.
Дефектът започна да поддава… Образува се миниатюрна цепнатина…
След това се отвори мъничка, мъничка дупка.
„Това е твоят изход! — извика Крас в ума му. — Използвай го!“
И безплътното аз на Малфурион се изля през отвора.
Когато напусна миниатюрния си затвор, тялото му се уголеми и възвърна нормалните си размери. Промяната бе само в собствените му сетива, ала той определено предпочиташе вида, в който беше роден, пред насекомоподобното си състояние отпреди малко.
„Сега… преди да са те забелязали… върни се при нас!“
Виж, с това Малфурион не беше съгласен. Бе стигнал дотук, за да направи всичко възможно да спаси народа си.
Заслоняващата магия трябваше да падне.
„Малфурион! — замоли го Тиранде. — Недей!“
Той не им обърна внимание и се понесе иззад ъгъла… където се закова на място. Лорд Ксавиус стоеше от другата страна на залата, ала за щастие вниманието му бе приковано от тъмния портал, през който демоните се изливаха като порой. Съветникът изглеждаше така, сякаш общуваше с някого отвъд блестящата сфера.
Малфурион потрепери, спомняйки си ужасното зло, което беше усетил през портала.
Обаче ситуацията беше в негова полза. Стига Ксавиус да останеше зазяпан във вихъра само още миг, друидът щеше да постигне целта си и да се измъкне.
Младежът полетя бързо към кръга, вече наясно как да го премахне. Само няколко прости изменения и магията щеше да рухне.