И Тиранде, и Крас мълчаха, което беше знак, че или са решили да го оставят да завърши… или че връзката с тях е прекъснала. Какъвто и да беше случаят обаче, той не можеше да се откаже точно сега.
С един последен поглед към съветника, Малфурион се пресегна със силата си. Първо измени леко един от вътрешните символи, нарушавайки стабилността на магията. А после призова силата на света и природата. Използва я, за да пренареди кръга в нова форма, която щеше да заличи функциите му и накрая да го унищожи.
Заслоняващата магия потрепери…
Лорд Ксавиус веднага почувства нередността. Нещо ужасно се беше случило със защитното заклинание.
От вътрешната страна на портала Саргерас също го почувства.
„Търси!“ — нареди той на пионката си.
Съветникът се завъртя в кръг. Тъмните му магически очи се насочиха към малката ниша и призрачния нарушител, когото бе пленил по-рано… обаче него го нямаше.
И дори още по-зле, негодникът си позволяваше да бърника магията!
— Спрете го! — изрева лорд Ксавиус.
Крясъкът почти осуети всичко, което бе постигнал Малфурион. Той се помъчи да се успокои, а после погледна към мястото, откъдето Ксавиус вбесено сочеше към него, крещейки на Аристократите и демоните. Ала никой от тях не можеше да се подчини на заповедта, защото за разлика от съветника, те не можеха да видят нематериалната форма на друида, още по-малко да я докоснат.
Лорд Ксавиус обаче можеше да стори и двете.
Когато осъзна, че другите са безпомощни като деца, съветникът на кралицата се хвърли към младежа. Изкуствените му очи излъчваха тъмна енергия и друидът усети приближаването на някаква атака. Веднага вдигна ръка пред себе си, молейки въздуха и вятъра за помощ.
Алени мълнии полетяха към младия нощен елф и ако наистина го бяха достигнали, щяха да го унищожат напълно. Те обаче удариха някаква невидима бариера само на сантиметри от Малфурион и отскочиха в хаотичен безпорядък.
Танцуващите светкавици поразиха войните край портала и демоните отхвърчаха като листа в буря. Повечето се размазаха по стените, ала двама адски пазачи пометоха магьосниците, наобиколили кълбото в центъра. Това пък хвърли усилията на Аристократите в почти пълен хаос. Порталът взе да шава, като се разширяваше и стесняваше лудешки, сякаш дишаше.
Магьосниците се хвърлиха да си връщат контрола върху огнената сфера. Няколко демона, които тъкмо прекрачваха прага на Азерот, изчезнаха с писък обратно вътре.
Едно от едрите крилати създания, което се намираше близо до портала, се хвърли в посоката на Малфурион. Огромният демон явно не успяваше да види нощния елф, но замахваше бясно с оръжието си, надявайки се все пак да уцели нещо. Друидът се дръпна от пътя на острието, защото не беше сигурен дали е защитен от него.
Лорд Ксавиус бе скочил встрани, за да избегне собствената си отразена магия, ала сега се включи отново в битката. Извади нов кристал от малка кесия на колана си.
— От този няма да избягаш…
Магическите му очи проблеснаха.
Малфурион се хвърли зад развилнелия се демон, така че крилатата твар да се окаже между него и съветника. По този начин вместо предначертаната жертва, кристалът всмука слисания изрод. Огромното чудовище изрева от ярост и напразно сграбчи въздуха, преди да изчезне окончателно.
Ксавиус изсумтя кратко проклятие и хвърли кристала настрани, без изобщо да го е грижа за съдбата на затворника. Вниманието му остана насочено към призрачния натрапник, когото само той можеше да види.
— Господарю! — извика един от магьосниците. — Да опитам ли…
— Не правете нищо! Вършете си работата! Порталът трябва да остане отворен, а щитът — недокоснат! Аз ще се оправя с нашия невидим натрапник!
С тези думи Ксавиус се приготви за нова магия. Малфурион обаче нямаше намерение да го изчаква. Той се обърна и се втурна извън залата, преминавайки през затворените врати без дори да погледне притеснените стражи.
Вбесеният съветник незабавно затича след него.
— Отворете вратата!
Стражите се подчиниха. Лордът излетя от стаята и се спусна по стълбите в преследване на своя съперник.
Обаче Малфурион не беше избягал надолу, а стоеше неподвижен във вътрешността на една от стените. Невидим дори за съветника, той изчака, за да е сигурен, че опасността е отминала.
След това друидът се върна в залата и веднага полетя към кръга на щита. Трябваше да го унищожи бързо, преди Аристократите да са успели да го подсилят отново.