Ала когато се пресегна към него, усети в ума си познато присъствие. Малфурион потрепери и, въпреки желанието си, погледна към тъмната дупка на портала.
„Няма да пипаш щита… — промълви в главата му ужасяващото съзнание от дълбините на огнената сфера. — Дори не искаш да го правиш… Единственото ти желание е да ми служиш… И да ме почиташ…“
Малфурион се опита да се пребори с нуждата да се подчини на гласа. Знаеше добре какво ще се случи с всички, ако демонът-господар получеше шанса да влезе в света им. Всичкото зло, което Легионът бе сътворил досега, бледнееше в сравнение с онзи, който го командваше.
„Аз няма… да стана… твоя марионетка!“ — Почти крещейки от усилието, друидът отскубна погледа си от вихъра.
Можеше да почувства яростта на ужасяващото създание, ала въпреки това се съвзе бързо. Злото в огнената сфера не можеше да го докосне направо, затова бърникаше из мислите му. Трябваше просто да не му обръща внимание.
Необходими му бяха само още няколко секунди…
И тогава безплътната му форма се сгърчи, разтърсена от невероятна болка. Малфурион се преви и падна на колене.
— Стига игрички… — измърмори лорд Ксавиус, стоящ пред вратата. Близо до него няколко озадачени стражи се опитваха напразно да видят мистериозния враг, с когото господарят им говореше. — Стига толкова объркани планове! Сега ще разкъсам духа ти на парченца и ще разпръсна същността ти по целия свят… Чак тогава ще те дам на Великия, за да прави с теб каквото пожелае…
И лордът насочи пръст към младежа.
Все повече и повече демони се сблъскваха с редиците на нощните елфи. Лорд Рейвънкрест правеше и невъзможното армията му да не бъде разкъсана на парчета, но въпреки това защитниците продължаваха да отстъпват.
Свиреп таран, създаден от Ронин, се заби сред чудовищата. Отхвърли неколцина назад и отвори широка дупка сред редиците на ордата. Уви, навсякъде другаде Легионът продължи напредването си.
Магьосникът чу как Рейвънкрест крещи заповеди отнякъде:
— Заздравете десния фронт! Стрелци! Свалете долу тези крилати изроди! Латосиус, дръпни лунните си стражи назад!
Не стана ясно дали възрастният магьосник е чул нареждането на благородника, но независимо от това Лунната стража остана на място. Латосиус стоеше най-отпред, давайки заповеди на един или друг заклинател да се справя с различни ситуации. Ронин се намръщи. Възрастният нощен елф нямаше никаква представа от магьосническа тактика. Пилееше малкото сили на групата си в слаби атаки над безсмислени цели, вместо да ги обедини в едно концентрирано усилие над нещо важно.
Илидан също го виждаше:
— Проклетият стар идиот изобщо не ги използва както трябва! Аз бих могъл да ги водя по-добре!
— Забрави ги и се концентрирай над собствените си магии…
Но в мига, когато магьосникът каза това, Латосиус внезапно се олюля. Стисна гърлото си и падна назад, а от устата му бликна кръв. Докато се свличаше на земята, кожата му почерня и преди да докосне пръстта, вече беше мъртъв.
— Не! — Ронин бързо заразглежда Легиона, намери уорлока и посочи.
Използвайки номера, първоначално направен може би от същия демон, той привлече няколко стрели в полет и ги запрати с бясна скорост срещу уорлока. Облечената в роба фигура погледна нагоре, видя ги и просто се засмя. Направи жест с ръка и Ронин предположи, че създава защитно поле около себе си.
Ередарът спря да се смее, когато една стрела не само проникна през защитата му, но и през гърдите му.
— Май не сме толкова силни, за колкото се мислим… измърмори магьосникът с мрачно задоволство.
Ронин се обърна към Илидан… само за да види, че младежът го няма. Огледа се наоколо и забеляза, че решителният нощен елф язди бързо към Лунната стража, която изглеждаше напълно безпомощна без водача си.
— Какво е намислил…? — Но човекът нямаше време да се притеснява за бъдещото си протеже, защото внезапно го обгърна невероятна жега. Чувстваше се така, сякаш кожата му буквално щеше да пламне.
Ередарите най-сетне бяха установили, че той е най-голямата заплаха. Атаката със сигурност идваше от повече от един. Ронин успя да събере достатъчно сила, за да охлаби за малко невероятната жега, но нищо повече. Бавно, но сигурно щяха да го изпекат жив.
Значи това беше.
Щеше да умре тук, така и без да разбере дали ролята му в тази битка щеше да остави историята повече или по-малко непроменена, или щеше да я унищожи изцяло.