А после… невероятното налягане отслабна и почти изчезна. Ронин реагира начаса и парира изцяло тази опасност. Погледът му се проясни и той успя да види ключовия заклинател.
— Падаш си по огъня, да? Е, аз предпочитам нещата малко по-хладни…
Магьосникът обърна хвърленото върху него заклинание и го запрати срещу създателя му под формата на вълна от леден вятър.
Свирепият мраз мигновено вкочани уорлока. Ередарът побеля, а изражението му застина в маска на агония.
Някакъв тичащ адски пазач блъсна без да иска Ередара. Замръзналото създание се катурна и се блъсна в твърдата земя с ужасен трясък. По цялото бойно поле се разхвърчаха парчета замръзнал демон.
Поемайки въздух задъхано, Ронин погледна към Лунната стража, от чиято посока бе усетил помощта. Очите му се разшириха, щом видя, че начело на магьосниците е застанал Илидан.
Младият нощен елф му помаха и се усмихна, после се обърна пак към битката. Ръководеше вещо магьосниците-ветерани, сякаш бе роден за техен лидер. Накара ги да се подредят в кръг, който усили малкото им останала сила и я канализира през него. Така младежът увеличи неимоверно мощта на собствените си заклинания.
Взрив сред редиците на Пламтящия легион изтреби цели пълчища демони. Илидан изкрещя триумфално, без да осъзнава напрежението по лицата на другите заклинатели. Беше използвал силата им добре, но ако повтореше подвига си още няколко пъти, лунните стражи щяха да припаднат до един.
Ала Ронин не виждаше начин да обясни това на младежа, пък и честно казано изобщо не беше сигурен, че трябва да опитва. Ако защитниците се проваляха тук, кой щеше да остане?
Ех, ако Малфурион беше успял да отприщи Кладенеца…
Манорот наблюдаваше бойното поле и чувстваше силно задоволство. Досега ордата му не бе срещнала сериозна съпротива. Дори обединени жалките обитатели на този свят не бяха достоен противник на Легиона в битка.
Искаше да приключи с противника час по-скоро. Така щеше да прокара път за своя господар Саргерас. Великият щеше да бъде доволен от победите, постигнати от Манорот в негово име. Щеше да възнагради демона добре, защото бе успял да постигне всичко, без да търси помощ от Аркимонд.
Да, Манорот очакваше да бъде възнаграден. Щеше да получи още привилегии и власт сред Легиона. А що се отнася до глупавите нощни елфи, които им бяха помагали досега… те щяха да получат обичайната награда, дарявана от Саргерас на подобните им.
Пълно унищожение.
Двайсет и три
Малфурион си мислеше, че е измамил лорд Ксавиус, но отново се беше оказал глупакът. Какво го бе накарало да вярва, че съветникът ще го преследва по стълбищата вечно, след като задачата му очевидно изискваше младежът да се върне в кулата?
Но този път бе допуснал последната си грешка. Лорд Ксавиус беше талантлив магьосник и можеше свободно да ползва могъществото на Кладенеца. Малфурион бе научил много от Ценариус, но този път си беше намерил майстора.
Ала в този съдбовен момент в главата на младежа отново прозвуча познат глас… но словата не идеха от чудовището зад портала, а бяха изречени от мистериозния Крас:
„Малфурион, нашата сила е твоя… Опри се отново на своите приятели, както когато беше затворен в кристала… Събери енергия от нашата решителност да ти помогнем…“
Не всичко казано имаше смисъл за елфа, но същността му беше ясна. Сега почувства не само Тиранде и Крас, но и Брокс. Тримата разтвориха умовете и душите си за него.
„Ти си друид, Малфурион, може би първият от вида си. Извличаш своята сила от природата… а не сме ли всички част от нея? Значи можеш да извличаш сили и от нас…“
Малфурион се подчини, почерпи от приятелите си могъществото, от което толкова отчаяно се нуждаеше… и то в последния възможен момент.
Лорд Ксавиус хвърли магията си, замислена да унищожи самата душа на младежа без остатък.
Друидът инстинктивно вдигна ръка, за да се предпази от зловещата атака. Отчаян, младежът не вярваше, че силите ще му стигнат за това, дори с помощта на неговите приятели. Предишният удар на съветника го беше отслабил неимоверно.
Ала магията изобщо не можа да го достигне. Стопи се с такава лекота, все едно Малфурион бе махнал комар от лицето си.
„Изправи се! — нареди Крас. — Изправи се и направи каквото трябва!“
Непознатият нямаше предвид битка със съветника. Тя би била само опасна загуба на време. Вместо това нощният елф трябваше да довърши започнатото.