— Покосете ги! — изкрещя Рейвънкрест.
Защитниците се впуснаха в атака. Изведнъж демоните попаднаха под натиск, какъвто не бяха усещали преди. Адските хрътки се строполяваха изклани, преди да успеят да изквичат. Рогати войни падаха като снопове, защото всеки удар на елфските остриета намираше целта.
Нахлуващият Легион спря на място.
Илидан поведе Лунната стража срещу нашествениците, продължавайки да насочва усилията им чрез собствените си магии. Самата земя избухна под краката на ордата, разхвърляйки демоните като листа. Дузини ги белни стражи лумнаха в пламъци и се превърнаха в снаряди, нанасящи страшни поражения на собствената им армия.
Ронин също не остана встрани от битката. В сърцето му горяха спомени за всички, които паднаха през този ден, а също и за другите, които щяха да умрат в бъдещата война. И той наказваше виновните за това отново и отново.
Робата на един Ередар, опитал да му излезе насреща, се усука около него и скърши тялото му на две. После магьосникът запрати редица сини мълнии, които погнаха другите заклинатели на Легиона, оставяйки след себе си само малки купчинки димяща пепел.
Сред ужасяващия враг се разрази същински пандемониум. Вместо в жадуваното от изчадията кръвопролитие, битката се беше превърнала в погром. Сега не ги очакваше нищо друго, освен собствената им смърт.
Редиците им потрепериха. Усетили това, нощните елфи усилиха натиска.
— В ръцете ни са! — извика лорд Рейвънкрест. — Не им позволявайте да се измъкнат!
Яростта на защитниците се усили при този вик. Въпреки ужасния вид на нашествениците, нощните елфи напредваха без страх.
А Ронин и Илидан продължиха да застилат пътя им с димящи тела. Човекът погледна към небето и видя няколко свирепи инфернали, които се спускаха към бойния строй на елфите. Както винаги, огнените демони се бяха свили на кълба и падаха като метеори, за да създадат наистина чудовищни експлозии.
Ронин реши да се възползва от тактиката на Илидан. С Кладенеца на негово разположение, той създаде широка бариера в небето, която инферналите нямаше как да заобиколят. Това обаче не беше просто преграда, защото Ронин имаше нещо друго наум. Той я оформи според желанията си и я изви така, че демоните, които се удряха в нея, отскачаха косо назад…
Право в сърцето на собствената им армия.
Дори мълниите, които бе хвърлял по-рано, не можеха да причинят подобни щети, каквито нанасяха страховитите метеорити сега. Повече от две дузини инфернали удариха центъра на Легиона на различни места, избивайки редиците му и отваряйки огромни димящи кратери. Телата на враговете полетяха на всички страни.
Встрани от себе си, Ронин чу триумфиращ смях. Илидан плесна с ръце в знак на почит към хитрия ход на човека, а после посочи объркания враг.
Част от левия фланг на Легиона внезапно затъна в земята почти до колене. Солидната почва под тях се беше превърнала в полутечна маса и тежките бронирани създания не можеха да сторят нищо друго, освен да потънат до уши. Неколцина опитаха да се борят, ала накрая всички, които се бяха намирали в местността, избрана от Илидан, изчезнаха сред калта.
С едно махване на ръка младият нощен елф отново втвърди повърхността и всяка следа от страшните демони изчезна. След това Илидан се обърна отново към Ронин и му се поклони с театрален жест.
Магьосникът се постара да запази изражението си непроменено и само кимна с глава. Проклетото хлапе бе намерило начин да се забавлява насред най-свирепата битка от векове насам.
Все пак бруталната атака даде плодове. Легионът не удържа на натиска и демоните взеха да отстъпват.
Не прозвучаха рогове, нямаше никакъв сигнал. Чудовищата просто се обърнаха и тръгнаха назад. Отначало запазиха някакво подобие на ред, ала скоро той се разпадна под несекващите удари, които се сипеха върху тях. Нощните елфи се заеха да ги преследват, опиянени от победата.
Конкретно Лунната стража изпитваше неистова радост от развоя на събитията. Целеха се най-вече в адските хрътки, превръщайки някои в дървета, а други — в безобидни катерички. Няколко просто избухнаха в пламъци, докато тичаха с подвити опашки към относителната безопасност на редиците на Легиона.
Тук-там се появиха островчета на съпротива, ала бързо бяха потушени от нетърпеливите войници. Телата на демоните покриваха земята като килим. Нощните елфи мъстяха за безбройните жертви, паднали под мечовете на Пламтящия легион. Повечето защитници бяха изгубили свои близки и познати в ужасното клане при Зин-Азшари.