Крас се беше родил като дракон, величествен и червен, най-младият от семейството на Алекстраза. Тя, Аспектът на Живота, беше и неговият най-скъп спътник… Но при все това отново се беше оттеглил далеч от нея, за да изучава бедите и бъдещето на мимолетните раси.
В скритото, издялано от камъни убежище, което бе избрал за новата си бърлога, Крас надзираваше света на Азерот. Блестящият смарагдов кристал му позволяваше да види всяка земя и всяка личност, която пожелае.
И накъдето и да погледнеше драконовият магьосник, виждаше само опустошение.
Сякаш бяха минали само няколко години откак гротескните зеленокожи чудовища, наречени орки, които нападнаха света от отвъдното, бяха разгромени. След като хората затвориха оцелелите от тях в специални лагери, Крас бе повярвал, че светът е готов за мир. Но спокойствието просъществува твърде кратко. Алиансът — водената от хората коалиция, която оказа съпротивата срещу орките — веднага започна да се разпада, а всеки от членовете му се бореше за надмощие над останалите. Част от вината за това бе на драконите, или по-точно на един определен дракон — Детуинг1, но в по-голяма степен отговорни бяха алчността и ламтежите на хората, джуджетата и елфите.
Дори това обаче щеше да отмине без проблеми, ако не се беше появил Пламтящият легион.
Днес Крас изучаваше далечния Калимдор, намиращ се от другата страна на морето. Дори сега големи части от него изглеждаха като пострадали от масивно вулканично изригване. По тях не се виждаше никакъв живот, нито следи от цивилизация. Но не природните сили бяха оголили земята по такъв жесток начин. Пламтящият легион не оставяше нищо, освен смърт след себе си.
Огнените демони бяха дошли от място отвъд реалността. Те търсеха магия и я поглъщаха. Атакувайки в съюз с чудовищните си марионетки, Немъртвата напаст, те искаха да опустошат света. Но не бяха очаквали да попаднат на най-невероятния възможен съюз…
Орките, които някога също били техни слуги, се обърнаха срещу тях. Присъединиха се към хората, елфите, джуджетата и драконите, за да унищожат демоничните войни и отвратителните чудовища и да отблъснат оцелелите обратно в адската пустош. Хиляди измряха, но алтернативата…
Драконовият магьосник изсумтя. Истината бе, че нямаше алтернатива.
Крас махна с дългите си тънки пръсти над кълбото и призова картина на орките. Гледката се замъгли за миг, след което разкри начупена планинска местност навътре в континента. Сурова земя, но все още пълна с живот и способна да поддържа новите си колонизатори.
На мястото, откъдето Бойният повелител и един от героите във войната, Трал, управляваше, вече се издигаха няколко каменни сгради. Високата кръгла площадка, която му служеше за убежище, бе груба по стандартите на всички други раси, но орките имаха предразположение към първичното. Един орк смята за лукс дори това изобщо да има къде да живее. Затворници или номади за толкова много години, те почти бяха загубили концепцията си за „дом“.
Няколко от масивните зелени същества разораваха полето. Докато наблюдаваше свирепите на външен вид създания, магьосникът се възхищаваше на идеята за орки-земеделци. Все пак Трал бе много необичаен представител на расата си, който с готовност схващаше идеите, които биха могли да върнат стабилността на народа му.
А целият свят отчаяно се нуждаеше от стабилност. С още едно махване на ръката си драконът отпрати образа на Калимдор, призовавайки много по-близко място — някога величествената столица на любимия му Даларан. Под водачеството на магьосниците от Кирин Тор, които бяха сред най-великите повелители на магията, той бе на предната линия в битката на Алианса срещу Легиона и от своя страна — сред първите и най-жадувани цели на демоните.
Сега Даларан беше в руини. Някога гордо издигащите се кули бяха почти изцяло разбити. Прекрасните библиотеки — изчезнали сред пламъците. Безбройни поколения знание изгубени… а с тях и безчет животи. Дори съветът пострада жестоко. Мнозина от онези, които Крас бе смятал за приятели или поне уважавани колеги, загинаха във войната. Водачеството изпадна в хаос и той знаеше, че ще трябва да се намеси, за да им подаде ръка за помощ. Даларан трябваше да говори с един глас, дори само за да запази останките от разцепения Алианс заедно.