А това, което Ронин така и не й каза… и може би никога нямаше да посмее да й каже… бяха чудовищните слухове, които чу да се разказват за една от двете сестри на Верееса — Силванас.
Другата сестра на съпругата му, великата Алериа, се беше превърнала в герой по време на Втората война. Но Силванас, на която Верееса бе подражавала през целия си живот, поведе битката срещу предателя Артас — принца на Лордерон. Някога единствена надежда на своята раса, поквареният слуга на Легиона опустоши собственото си кралство, а после поведе немъртвата си орда срещу столицата на елфите Силвъримуун3. Силванас се изпречваше на пътя му при всеки завой и за известно време изглеждаше, че ще го надвие. Но там, където тромавите трупове, зловещите гаргойли и гнусните изчадия се провалиха, черната некромантия осигури на благородника-предател победата.
Според официалната версия Силванас умряла в героична битка, опитвайки се да спре слугите на Артас да не избият народа на Силвъримуун. Елфските водачи, дори дядото на Верееса, се кълняха, че тялото на рейнджъра-генерал е изгоряло в същия огън, опустошил столицата. Със сигурност от нея не бе останала и следа.
Но въпреки че за Верееса историята свършваше дотам, източниците на Ронин сред Кирин Тор и Куел’Талас бяха подочули неща за Силванас, които смразяваха кръвта във вените му. Един оцелял рейнджър, наполовина изгубил ума си, бръщолевеше, че генералът бил пленен, а не убит. Била подложена на ужасяващи мъчения, а после убита за забавление на Артас. Накрая занесъл тялото й в мрачния храм, който построил в лудостта си, и покварил душата и тялото й, превръщайки героичната елфа в носител на злото… Мрачен и тъжен призрак, наречен банши, който все още бродел из руините.
За момента Ронин не бе успял да потвърди слуховете, но беше сигурен, че в тях има повече от зрънце истина. Молеше се Верееса никога да не чуе тази история.
Толкова много трагедии… не беше чудно, че магьосникът не успяваше да се отърси от притесненията си по отношение на новото си семейство.
Той въздъхна:
— Може би когато се родят, ще се оправя. Вероятно просто съм нервен.
— Което е знак за грижовен родител — отвърна Верееса закачливо и се мушна обратно в леглото. — Освен това не сме сами. Джалиа е от голяма помощ.
Джалиа бе възрастна и едра жена, която вече беше родила шест деца и акушерствала при раждането на няколко дузини повече. Ронин си мислеше, че един човек винаги би бил подозрителен, ако се занимава с елфа — особено пък елфа със съпруг-магьосник — но Джалиа само хвърли поглед към Верееса и майчинските й инстинкти я завладяха. Въпреки че Ронин й плащаше добре за отнетото й време, той силно подозираше, че старицата от близкия град би помагала и без пари, дотолкова се беше привързала към жена му.
— Сигурно си права — започна той. — Просто бях…
Внезапно глас… много познат глас… изпълни главата му:
„Ронин, имам нужда от тебе…“
— Крас? — изпелтечи магьосникът.
Верееса се надигна, а ведрината й изчезна:
— Крас? Какво за него?
И двамата познаваха отлично майстора-магьосник и член на вътрешния кръг на Кирин Тор. Крас имаше ключова роля в събирането им заедно. И пак той не км бе казал цялата истина за случващото се тогава, особено за собственото му участие в него. Само поради стечение на обстоятелствата те бяха открили, че той е и драконът Кориалстраз.
— Крас… ме вика… — бе единственото, което Ронин можа да прошепне.
„Ронин… имам нужда от теб…“
„Не мога да ти помогна! — отвърна магьосникът моментално. — Вече направих всичко, което искаше от мен! Знаеш, че сега не мога да изоставя Верееса!“
— Какво иска? — настоя да научи елфата. Също като Ронин, и тя знаеше, че Крас не би се свързал с тях, освен ако не е надвиснала ужасна беда.
— Няма значение! Да си намери някой друг!
„Преди да ми откажеш, нека ти покажа… — каза гласът. — Нека покажа и на двама ви.“
Без Ронин да успее да протестира, в главата му нахлуха образи. Изживя удивлението на Крас, когато Властелина на Времето се беше свързал с него, а после и шока от явното отчаяние на Аспекта. Видя всичко, което се бе случило с Кориалстраз наскоро.
Накрая Крас им изпрати всепомитащото видение на мястото, за което вярваше, че е източник на притеснението на Ноздорму — студена и неприветлива планинска верига.
Калимдор.
Всичко това продължи само миг, но остави Ронин потресен. А после чу стон откъм леглото. Когато се обърна, видя, че Верееса се е сгърчила. Спусна се към нея, но тя махна с ръка, за да разсее опасенията му.