— Добре съм. Просто… останах без дъх… Дай ми малко време.
За нея Ронин би дал цяла вечност, но заради друг нямаше да отстъпи дори секунда. Призовавайки образа на Крас в главата си, той отговори:
„Предай мисията си на някой друг! За мен тези дни приключиха! Предстои ми нещо много по-важно.“
Драконът не отговори и магьосникът реши, че острата му реакция е изпратила стария му покровител в търсене на друга марионетка. Уважаваше Крас и дори го харесваше, но този Ронин, когото драконът търсеше, вече не съществуваше. Сега го вълнуваха само Верееса и близнаците.
Но за негова изненада тази, на която най-много разчиташе да го подкрепи, внезапно промърмори:
— Естествено, ще трябва да тръгнеш незабавно.
Той се вторачи в нея невярващо:
— Никъде няма да ходя!
Тя отново се надигна:
— Трябва. Видя същото, което и аз. Той не те вика за някаква своя приумица! Крас е много притеснен… а това, което може да притесни него, мен ме изпълва с ужас.
— Но аз не мога да те изоставя! — Ронин падна на едно коляно до нея и постави ръка върху корема й. — Нито пък тях!
Сянка от миналото й на рейнджър се появи по лицето на елфата. Очите й се стесниха опасно, заплашвайки всяка сила, която би опитала да ги раздели. После тя отвърна:
— Последното, което бих поискала, е да се хвърлиш в някоя опасност! Не искам да жертвам бащата на децата си, но това, което видяхме, предсказва опасност за света, където ще бъдат родени. Трябва да отидеш! Ако не бях в такова състояние, бих застанала до тебе, знаеш го.
— Разбира се, че го знам…
— Непрекъснато си казвам, че Крас е силен. Дори по-силен от Кориалстраз! Повтарям си, че те пускам да отидеш, само защото ще бъдете заедно. Знаеш, че не би те повикал, ако не смяташе, че си способен да се справиш.
Това беше истина. Драконите уважаваха твърде малко смъртни създания. Това, че Крас, в която и да е форма, молеше за помощта му, означаваше много… а като съюзник на левиатана, Ронин не би могъл да бъде по-добре защитен.
Какво можеше да се обърка?
Признал поражението си, човекът кимна:
— Добре. Ще отида. Можеш ли да се справиш с нещата, докато дойде Джалиа?
— С лъка си съм прострелвала орки от триста крачки. Била съм се с тролове, демони и какви ли не други изроди. Прекосих почти цял Азерот… Да, любов моя, мисля, че ще мога да си намествам сама възглавницата, докато пристигне Джалиа.
Той се наведе и я целуна.
— Тогава по-добре да съобщя на Крас, че тръгвам. Доста е нетърпелив като за дракон.
— Поел е на раменете си бремето на света, Ронин.
Дори това обаче не успяваше да направи магьосника изцяло съпричастен. Един безсмъртен дракон би трябвало да е много по-способен да се справя с ужасяващи кризи от обикновен смъртен заклинател, на когото му предстои да става татко.
Призовавайки отново образа на драконовия магьосник, така, както го познаваше най-добре, Ронин се протегна към някогашния си покровител:
„Добре, Крас, печелиш. Ще ти помогна. Къде ще се срещ…“
Внезапно тъмнина обгърна магьосника. Сякаш от много далече дочу тънкия глас на Верееса да зове името му. Зави му се свят…
Изведнъж ботушите му удариха в твърд камък. Всяка кост от тялото му потрепери от удара и той едва успя да се задържи на краката си.
Намираше се в огромна пещера, явно създадена не само от приумиците на природата. Таванът бе почти идеално гладък, стените също — сякаш бяха изравнявани с огън. Мътното осветление с неопределен източник му позволи да види самотната, облечена с роба фигура, чакаща го в центъра.
— И така… — едва успя да каже Ронин. — Предполагам, че ще се срещнем тук.
Крас посочи със своята дълга, облечена с ръкавица ръка.
— Точно до теб има раница, съдържаща всичко необходимо. Вземи я и ме последвай.
— Едва успях да се сбогувам с жена си… — измърмори Ронин, докато вдигаше тежката раница и я наместваше на раменете си.
— Преизпълнен съм със съчувствие — отговори драконовият магьосник, който вече беше тръгнал. — Погрижил съм се да не остане без подкрепа. Ще бъде добре, докато ни няма.
Докато слушаше дракона, Ронин си спомни колко често древното създание беше правило планове за него без изобщо да изчака решенията на младия магьосник. Крас вече бе приел, че магьосникът ще е съгласен, още преди той самият да го разбере.