Земният пазител разтърси глава, за да пропъди гласовете. Ако те искаха да го разделят с диска, значи не заслужаваха повече доверие от Алекстраза и другите. Нищо — абсолютно нищо — нямаше значение, докато не си върнеше Душата.
Затова огромният черен дракон се спусна отново.
Но точно както преди, отново беше отблъснат, сякаш бе мушица. Драконът трябваше да се пребори не само със силата, владяна от гласовете, но и с повелителя на Легиона. Нелтарион изрева — смесица от ярост и болка — и най-накрая спря да се рее близо до северния бряг на Кладенеца. Борейки се с агонията, вбесеният гигант се вгледа в удряния от бурята център.
Нямаше да бъде отхвърлен трети път. Каквито и магии да бяха направили враговете му около Душата, той щеше да ги разкъса. Дискът му принадлежеше…
А после всички щяха да си платят…
Пламтящият легион се бореше срещу зашеметяващата мощ на драконите и армията. Гибелната стража атакуваше левиатаните, опитвайки се да ги свали с копията си. Натрезими и ередари правеха чудовищни магии, но трябваше едновременно да се пазят от драконите и да се бият с лунната стража. Уорлоците не се справяха и с двете едновременно. Умираха много по-бързо от враговете си, най-вече под огнения дъх на гигантите в небето.
Но през цялото време Аркемонд не изглеждаше ни най-малко притеснен. Той разбираше, че случващото се тук и сега няма никакво значение, освен че смъртните и техните съюзници ще бъдат разсеяни и няма да се месят в пристигането на лорд Саргерас. Аркемонд знаеше, че двамата с Манорот ще бъдат наказани за провала си да приготвят Калимдор по подобаващ за господаря им начин, но това беше в реда на нещата. Сега само оставаше да поиграе играта още малко. Ако това означаваше смъртта на още адски пазачи и ередари, така да бъде. Винаги имаше достатъчно, особено онези, които щяха да дойдат след Саргерас.
Но Аркемонд нямаше намерение просто да стои и да гледа. Ако трябваше да бъде наказан, щеше да изразходва част от добре прикритата си ярост върху онези, отговорни за това. Гигантският демон вдигна ръка и я насочи към бронзовия дракон, носещ се над десния фланг на Легиона. Създанието систематично изтребваше демоните там, дълбаейки в редиците им така, както къртицата копае рохкава пръст.
Аркемонд стисна юмрук, сякаш сграбчва нещо. Драконът в далечината внезапно се присви… а после люспите му до една се отскубнаха от тялото му. Кървящ отвсякъде, левиатанът изрева шокирано, а после падна сред жертвите си. Демоничните войни незабавно се изсипаха над незащитеното тяло, размахвайки остриетата си, докато накрая драконът не застина.
Незадоволен напълно от постигнатото, командирът на ордата се огледа за друга жертва. Как му се искаше нощният елф Малфурион Стормрейдж да е сред редиците на армията. Друидът му бе коствал много при предишния им сблъсък, но Аркемонд чувстваше, че Малфурион е сред онези, полетели към Кладенеца на вечността. Веднъж щом Саргерас проникнеше през портала, младият нощен елф щеше да бъде постигнат от съдба, каквато дори демоничният генерал не можеше да измисли.
И все пак имаше мнозина други, върху които да изразходва гнева си. С все така студено и безчувствено изражение демонът се насочи към групата подобни на бикове твари, които бе дочул да наричат таурени. Те можеха да се превърнат в чудесна добавка към армията на Легиона, но тази конкретна група нямаше да доживее такъв славен ден… нито пък края на своя свят…
Те печелеха… Те наистина печелеха…
Драконите бяха обърнали везните в тяхна полза. Джарод го знаеше. Без тях армията щеше да падне. Демоните се бяха сблъскали със сила, която просто не можеха да победят. Наистина, някои дракони бяха умрели (един от тях по особено гнусен начин), но армията напредваше и рогатите войни се бореха все по-отчаяно и в пълна безредица.
Но той все пак се тревожеше. Беше сигурен, че този път объркването на демоните не е номер, но очакваше Аркемонд да стори нещо повече. Някакво майсторско прегрупиране. Генералът обаче не правеше нищо повече от това да не допуска пълно отстъпление, сякаш чакаше нещо…
Нощният елф изведнъж се прокле за това какъв глупак е. Естествено, че Аркемонд чака нещо… или по-точно някого.