Неговия господар Саргерас.
И ако демонът все така вярваше, че пристигането на властелина на Легиона предстои всеки миг, това не беше добре за онези, които бяха отишли при Кладенеца, за да вземат Демоничната душа.
За миг Джарод усети как самообладанието му се срива, но после той отново се стегна и започна да се бие с още по-голяма страст. Защитниците нямаше да се провалят по негова вина. Народът му, неговият свят, със сигурност щеше да загине, ако армията загубеше тази битка. Джарод можеше само да се надява, че Крас, Малфурион и останалите по някакъв начин ще успеят да изпълнят мисията си.
Над него драконите продължаваха да се носят из небето в търсене на нов враг или за да помогнат на онези части от армията, подложени на най-силен натиск. Вдясно от командира земните си проправяха път с чуковете през наплашени адски пазачи. Един фърболг смаза с два удара черепа на демонична хрътка.
„Всичко изглежда толкова добре“ — помисли си Джарод, съзнавайки в същия момент, че положението е всичко друго, но не и розово.
Видя как отряд от народа на Хулн пробива защитата на враговете. Заедно с тях яздеха жрици на Елун и командирът на армията забеляза сестра си Майев, намираща се начело. Не се изненадваше да я види в най-предните редици. Макар и тайно да се боеше за нея, знаеше, че не би могъл да я откъсне от битката. Бе достигнал до извода, че сестра му се опитва да се докаже в очите на останалата част от сестринството, за да поправят онова, което тя явно смяташе за груба грешка, и да я направят върховна жрица. Джарод се съмняваше подобни амбиции да се толерира в ордена на Елун, но Майев си беше Майев.
Яздейки третата си нощна пантера за деня, младият нощен елф изкорми един рогат войн. Собствената му броня висеше на разпокъсани парчета по него, толкова повредена от ударите на враговете му, че беше напълно неразпознаваема. По тялото му имаше поне половин дузина рани, но нито една не заплашваше живота му, даже не го изморяваха твърде много. Щеше да си почива, когато битката свършеше… или когато умреше.
И тогава… сред групата на таурените се чуха викове. Нощният елф с ужас видя как няколко от сънародниците на Хулн започнаха да изгарят така, сякаш някой е излял силна киселина отгоре им. Козината им съскаше, а плътта отдолу се топеше на буци.
Жриците се опитаха да им помогнат, но отряд адски пазачи скочиха върху първите от тях. Демоните не ги беше грижа дали врагът е мъж или жена. Те наръгваха таурени и обезглавяваха жрици с еднаква жестокост и лекота.
Джарод знаеше, че трябва да остане на мястото си, но Майев, независимо от многото си недостатъци, беше част от семейството му. Боеше се за нея много повече, отколкото показваше. Той бързо се огледа, за да е сигурен, че неговият регион няма да бъде превзет, ако го напусне, а после пришпори пантерата си към ужасната сцена.
Неколцина таурени още стояха на краката си, мнозина от тях лошо ранени, но все още способни да въртят копията и брадвите си. Заедно с оцелелите от отряда на Майев, те бяха обкръжени от демони. Още преди да е прекосил и половината път, Джарод видя как двама от таурените падат под натиска.
И тогава Майев се подхлъзна. Един адски пазач използва пробива и замахна към нея. Тя успя да отблъсне удара, но на косъм.
Джарод нададе вой и се впусна в галоп. Котката му се хвърли върху демона, нападнал сестра му. Друг пазач замахна към него, но вместо това закачи рамото на животното. Командирът на армията прокара меча си през гърлото на нападателя.
Демоните внезапно насочиха яростта си към самия Джарод. Не му беше минало през ума, че те може и да знаят кой е той, но целеустремеността им предполагаше именно това. Те не обръщаха внимание на други по-примамливи цели, само и само да достигнат командира.
Нощният му саблезъб повали още двама, но после раните, нанесени от няколко копия едновременно, си казаха думата. Останал без пантера, Джарод нямаше да има голям шанс срещу толкова много извисяващи се над него врагове, но нямаше и избор. Още три точни копия довършиха смелото животно и командирът едва успя да скочи навреме, за да не бъде притиснат под трупа му.
Приземи се клекнал до сестра си, която явно чак сега осъзна кой е спасителят й.
— Джарод! Не биваше да идваш! Те имат нужда от теб!
— Спри да нареждаш! Поне веднъж млъкни и стой зад мен!
Той избута сестра си безцеремонно назад, точно когато двама рогати войни се нахвърлиха отгоре му. Въпреки добрия си късмет досега, Джарод Шадоусонг не вярваше малкият му меч да може да устои на двете огромни остриета, които носеха демоните.