Но докато се подготвяше за неизбежния и (както мислеше) последен сблъсък, наоколо внезапно проехтяха рогове и местността бе залята от войници и таурени. Хулн се заби право в двамата нападателя на Джарод, обезглавявайки единия и смазвайки гърдите на другия, преди те дори да осъзнаят, че са били нападнати. Покрай тях премина закачулена фигура, която Джарод смътно разпозна като лорд Блекфорест.
Можеше да има само едно обяснение за внезапното им пристигане. Бяха видели, че командирът им се впуска в битка… и вярваха в него достатъчно силно, за да му се притекат на помощ.
Подкрепленията изтикаха Пламтящия легион от мястото, давайки на Джарод и Майев малко време да се съвземат. Той я извлече още по-назад от мелето, а оцелелите сестри ги следваха на известно разстояние.
Нощният елф накара сестра си да седне на един камък. Майев гледаше по-малкия си брат с преценяващ поглед.
— Джарод… — започна тя.
— Можеш да ме порицаваш и по-късно, сестро! — отсече той. — Няма да стоя назад, докато онези, които ме следват, се изправят срещу врага в мое име!
— Нямах намерение да те порицавам…
Но жрицата не можа да стигне по-нататък, защото той вече бе твърде далеч, за да я чуе. Тъй като поне за момента сестра му беше в безопасност, Джарод насочи мислите си към своите бойни другари. Дори и Блекфорест, макар и от най-висшия кръг на благородниците, се биеше редом с войниците. Не само той, но и всички други благородници бяха успели да се поучат от грешките на лорд Старей. Това беше битка за оцеляване, а не игра, предназначена да забавлява богатите.
Джарод се присъедини към Хулн и замахна към един демон, който се опитваше да достигне дясната страна на таурена. Вождът на биковете забеляза това и изсумтя признателно на нощния елф.
— Ще издълбая името ти върху копието си! — изтътна той. — Ще бъдеш почитан от семейството ми поколения наред!
— За мен ще бъде достатъчна чест, ако дори само оцелея след всичко това!
— Ха! Такава мъдрост на такава крехка възраст!
Един женски дракон от ятото на Алекстраза се спусна над тях и избълва прочистваща струя червен пламък, който завинаги угаси много зелени огньове. Това още повече облекчи ситуацията за бойците около Джарод. Командирът на армията започна да диша мъничко по-леко.
Но само секунда по-късно същият дракон прелетя несигурно в обратна посока над редиците на нощните елфи, а гърдите й представляваха пламтяща маса от разбити люспи и разкъсани вътрешности. Земята потрепери, когато тя се блъсна в нея и един прикрит поглед назад разкри на Джарод, че червеният дракон никога повече няма да полети.
От смъртта на левиатана не беше изминала и минута, когато дузина войници прелетяха над главата му от същото място, а телата им бяха изпепелени. Демоните също падаха, сякаш онова, което причиняваше това ужасно поражение, не се интересуваше кой умира, а само че стои на пътя му.
Хулн постави ръка пред гърдите на Джарод, за да го защити.
— Това, което ида, не е инфернал, нито творение на ередари! Мисля, че търси…
И тогава невероятен вихър разхвърля бойците от двете армии настрани, сякаш бяха листа. Нощните пантери не бяха защитени и онази на Блекфорест отхвърча с останалите. Хулн успя да удържи позицията си още секунда, но после дори упоритостта на таурена не можа да устои на зашеметяващия ураган. Той прелетя покрай Джарод, замахвайки безпомощно с копието си.
Но… самият Джарод не усещаше нищо, дори най-лек повей.
И така се оказа съвсем сам, когато гигантът излезе от праха, вдигнат от вятъра. Гигант, чиято тъмна кожа и фини татуировки му бяха добре познати. Дори необучен магьосник като Джарод можеше да усети дивата сила, която се излъчваше от зловещото създание.
— Да… — промърмори замислено демонът, оглеждайки нощния елф от глава до пети. — Ако не мога да имам друида, ще трябва да се забавлявам с жалкото извинение за надежда, което има тази обречена армия.
Джарод вдигна меч, съзнавайки, че няма никакви шансове срещу такъв враг, но въпреки това нежелаещ да се предаде пред неизбежното.
— Очаквам те, Аркемонд.
Демонът се засмя.
Осемнайсет
Брокс бе най-обикновен войн, но при все това можеше да познае кога една битка отива на зле. Не че заедно с другите нямаше да надвият тези бронирани нощни елфи и демоничните им животни, но във всяка секунда, загубена в това усилие, порталът укрепваше все повече и повече. Около езерото вече се носеше зловещо зелено сияние. Оркът разбираше от магия достатъчно, за да знае, че скоро пътят ще бъде отворен, за каквото и зло да искаше да проникне през него — Саргерас или онези „стари богове“, за които говореше Крас.