Покрито с шипове копие прехвърча до главата му. Макар и да го одра леко, не му нанесе никакви значителни поражения. Намръщеният войник, който държеше оръжието, дръпна юздите на сенчестия си прилеп с надеждата, че ще се измъкне от ноктите на бронзовия дракон, за да опита нов замах срещу зеленокожия войн.
Драконът обаче хвана демоничното създание. Двамата започнаха да се борят и това наруши точността на нощния елф. Вместо да наръга Брокс в гърдите, той уцели орка в рамото. Ветеранът изръмжа, защото закривеното острие откъсна голямо парче кожа. Но въпреки болката той успя да се наведе напред и да пререже копието на две.
Войникът изпсува и извади меча си. Брокс обаче изостави всякаква предпазливост и скочи върху опонента си.
Приземи се приведен върху гърба на прилепа и стисна едното му ухо. Тази немислима наглост до такава степен стресна нощния елф, че той остана с отворена уста, дори докато оркът забиваше брадвата си в гърдите му. Войникът залитна и се изхлузи от гърба на животното си.
Но прибързаните действия на Брокс едва не му костваха живота. Той възнамеряваше да използва гърба на прилепа, за да скочи обратно върху дракона си, но козината на създанието се оказа странно хлъзгава. В мига, в който пусна ухото му, оркът изгуби равновесие. Без да изпуска брадвата си, той се изпързаля към опашката, следвайки трупа на нощния елф.
Огромният портал далеч във водната бездна долу изпълни взора на Брокс. Той почувства злото, което се надигаше отвътре…
После чифт нокти го хванаха в мига, в който полетя от гърба на прилепа, а гласът на Ронин извика отгоре:
— Държим те, Брокс!
Червеният дракон, язден от магьосника, се извъртя така, че оркът да може да се покатери по гърба му. Ронин му подаде ръка, за да му помогне, а после посивяващият войн се намести зад него.
— Не мислиш ли, че това беше съвсем малко по-глупаво от допустимото, дори и за орк?
— Може би — призна Брокс, мислейки си за портала. Макар и да се имаше за смел, той беше благодарен, че не е паднал вътре. Колкото по-далеч се намираше от него, толкова по-добре.
Магьосникът внезапно се вцепени.
— Внимавай! Идват още двама!
Сенчестите прилепи се приближиха към позицията им. Ръката на Ронин заблестя ярко, докато той приготвяше магия. Брокс вдигна брадва, готов да бъде от помощ, ако може. Приветстваше новите противници, дори само заради това, че отклоняваха мислите му от прохода.
Прохода и злото, което будеше страх дори у един орк.
Малфурион видя как Детуинг беше отблъснат от магията, защитаваща диска, и това едновременно го шокира и обезвери. Ако дори черният дракон не можеше да пробие тъмната магия, тогава какво биха могли да се надяват да сторят друидът и спътниците му?
Ала нощният елф нямаше възможност да се безпокои за Демоничната душа, защото в този миг над Изера се спусна заплашителна сянка. Зеленият дракон изрева, когато зъбите на прилепа потънаха в рамото му близо до гръбнака. Малфурион се изви на една страна, за да не бъде затиснат под звяра.
Един меч прехвърча над главата му и се размина с ухото му на косъм.
— Хлъзгав малък глупак! — изсъска Варо’тен, който отново държеше любимото си оръжие. Офицерът замахна отново и този път поряза Малфурион по бузата. После вдигна меча си за нов удар. — Следващият просто ще ти отнесе главата!
Друидът бързо бръкна в една кесия. Знаеше какво търси и се молеше да го намери. Познатият допир го успокои и той извади семената.
Капитан Варо’тен смени позицията си. Злобната му усмивка се разшири. Демоните бяха намерили перфектния служител в лицето на садистичния войник.
И когато острието се спусна към него, Малфурион хвърли семената в пастта на прилепа.
Чудовището незабавно изпадна в конвулсии. Върхът на меча, насочен към гърлото на друида, вместо това остави кървава, но плитка диря по ключицата му. Друидът изсумтя от болка, но не загуби концентрация.
От вътрешността на демоничния прилеп избликнаха пламъци. Капитанът се опита да задържи животното, но без успех. Изчадието заразмахва истерично криле, виейки.
Миг по-късно се взриви.
Малфурион бе използвал горещината на семената и в предишни битки. Не очакваше обаче да ги използва тук горе, защото можеше да не свършат работа, а му бяха останали съвсем малко. Бяха проработили само защото създанието се намираше достатъчно близо до него, за да може да ги хвърли директно в гърлото му.