— Искаш могъщество? Почувствай могъществото на света, който искаш да предадеш, капитане!
То потече през друида толкова естествено, колкото и кръвта му. Почувства го как идва от източника му… Калимдор. Самият свят нямаше разум, но въпреки това бе жив и сега най-накрая щеше да отвърне на удара.
Мека синя светлина избликна от друида и се удари в гърдите на Варо’тен.
Нападателят на Малфурион полетя с крясък от гърба на дракона. Кинжалът отхвърча от неговата гърчеща се ръка и капитанът безпомощно се понесе над Кладенеца на вечността. Светлината не само обливаше Варо’тен, но преминаваше и през него. Плътта, мускулите, органите и скелетът му бяха видими под блестящата броня. Изкривената в неспиращ писък глава на офицера представляваше просто череп под прозрачната кожа.
Варо’тен се бе отрекъл от всичко в Калимдор… и сега чрез Малфурион Калимдор се отричаше от всичко в него. Все така обгърнала капитана, светлината се насочи към центъра на Кладенеца, а после се спусна рязко към дъното на водовъртежа. И тогава внезапно избледня.
Също като инфернал, падащ върху жертвите от Сурамар, останките на Варо’тен се понесоха към заздравяващия се портал.
Силата, носеща се през Малфурион, изчезна също толкова внезапно, колкото се беше появила. Той почувства огромна загуба, но в същото време и радост, че светът още не е напълно безпомощен. Все така вкопчен в гърба на Изера, проследи полета на Варо’тен към крайната му цел.
— Нека видим дали властелинът на Легиона ще те възнагради и след това, капитане…
Силно сътресение едва не го запрати след Варо’тен. Изера държеше по един прилеп във всяка лапа и макар че драконът току-що бе изтръгнал гръкляна на единия, другото чудовище издра жестоко крилото му.
Малфурион издрапа до по-стабилна позиция, а после извади от друга кесия малко мехлем, който бе забъркал по-рано. Вътре имаше смесени много силни билки, но макар че той вече го беше използвал на бойното поле, далеч не можеше да е сигурен, че ще помогне и при такова огромно създание като Изера.
Но още в мига, в който друидът втри сместа в основата на крилото й, резултатът го удиви. Нищожното количество мехлем се разпростря не само там, където го налагаше, но и по останалата част от крайника. Кървавите бразди в крилото на Изера веднага оздравяха и от зловещите рани не остана и следа.
— Чувствам се ободрена! — изрева Онази, що сънува и разкъса втория прилеп. Изера извърна глава към Малфурион. Въпреки затворените й клепачи, той почувства силата на погледа й. — Ценариус те е обучил добре… — Тя внезапно спря. Очите й се отвориха за миг, а после пак се затвориха. Но може би по-голяма заслуга има естествената ти връзка с онова, което владееш. Да, наистина по-голяма…
Друидът осъзна, че краткият й поглед е бил насочен към челото му. Той се пресегна нагоре… и осъзна, че роговите образувания са достигнали десетина сантиметра.
Никнеха му рога, също като на неговия шан’до.
Преди това ново разкритие да успее да обсеби вниманието му, в цялата местност проехтя страховит рев, който удави дори грохота на бурята.
И от високите облаци се спусна Детуинг.
Черният левиатан отново се засили към непробиваемите магии, разделящи го от творението му. По тялото му бликаха кървави пламъци навсякъде, където плочите все още не бяха заварени. Очите му бяха разширени от неистова ярост. Той се носеше към Демоничната душа със скорост, която накара Малфурион да затаи дъх.
Въздухът около диска запращя, започнаха да проблясват жълти и червени светлини — предупреждение за силата на откраднатия артефакт. Малфурион усети как в магическата преграда се вливат нови сили, които да заздравят затвора на Демоничната душа.
Детуинг се заби в преградите с всичка сила. Небето около него се взриви от необуздана енергия, която трябваше да убие Аспекта на място, но макар че плътта и люспите му пламтяха, той не спираше да се опитва да пробие. Левиатанът изрева предизвикателството си към могъщите сили, издигнати пред него. Устата му се изкриви в налудничава усмивка, която се разширяваше с всеки сантиметър, който черният дракон успяваше да извоюва.
— Пред подобно обсебване не може да има граници… — промълви Изера, дивейки се на другия Аспект.
— Мислиш ли, че ще успее да пробие?
— Истинският въпрос е… искаме ли да успее?
От и без това пострадалото тяло на черния дракон падаха люспи. Пращящите светлини сега се насочиха изцяло към гиганта, изгаряйки го отново и отново. И макар от време на време да потръпваше от силата им, Детуинг не забави напора си.