Изера отблъскваше атака след атака, ала Малфурион съзнаваше, че тя няма да може да ги защитава вечно. Въпреки усилията и на двама им да използват Демоничната душа срещу портала, те продължаваха да се провалят.
И тогава отговорът стана очевиден. Малфурион погледна в покритите очи на Илидан.
— Всичко това е погрешно! Използваме диска, за да подсилим магията си!
— Естествено! — извика Илидан. Сцената около тях за миг се измести към Зин-Азшари и магьосникът изкорми един адски пазач. — Как иначе да го използваме?
Обкръжението им отново бяха Кладенецът и изпълненото с демони небе. Друидът погледна към нечестивото творение на Детуинг. Той се презираше заради това, което възнамеряваше да предложи.
— Демоничната душа все още е част от магията на портала. Вместо да извличаме сила от диска, ние трябва да му даваме сила! Трябва да работим чрез него, а не да го използваме като брадва или меч!
Илидан отвори уста, за да оспори, но после незабавно я затвори. Беше видял смисъла в думите на близнака си.
Малфурион отново се измести в Зин-Азшари. Незабавно почувства, че сред демоните в града се е появила нова сила, която се движеше със злокобна цел към руините, където се криеха братята и Тиранде. От нея се излъчваше позната поквара… и воня.
— Сатири!
Козеподобните изчадия минаха край другите демони и всеки от някогашните нощни елфи приготвяше магия. Смееха се лудешки, а някои дори блееха.
Но докато изчадията се приближаваха към триото, Малфурион отново се озова върху Изера. Постоянното изместване го разсейваше и той подозираше, че по един или друг начин способността им да се намират на двете места едновременно скоро ще изчезне.
— Присъедини се към мен, Илидан! Направи го!
Въпреки враждата им, брат му не се поколеба. Умовете им се свързаха, сливайки се в почти пълно съвършенство. Малфурион почувства зле прикритите планове на близнака си да се превърне в героя на Калимдор и веднага разпозна зловещите сили, които почти бяха изкушили самия него да вземе Демоничната душа за себе си. Разбра, че те използват арогантността на Илидан, за да добавят свои собствени магии в сместа.
Напълно бе забравил за старите богове, както ги наричаше Крас. Значи все още не се бяха отказали от усилията си; порталът на Саргерас все така държеше ключа към тяхното освобождаване. Сега друидът разбра, с по-голяма сигурност от всякога, че трябва да използват Демоничната душа, ако искат да унищожат портала.
„Бъди готов!“ — нареди той на Илидан.
Малфурион призова силата на Калимдор — същата тази мощ, която му помогна да унищожи покварения капитан Варо’тен. Сега щеше да поиска от тях много по-голяма жертва. Това изискваше повече от връщането на дракон от смъртта, както друидът наивно бе сторил за Крас Кориалстраз. Искайки от безценния си свят подобна мощ, той може би обричаше дома си на същата съдба, която му готвеше Пламтящият легион.
Докато призоваваше Калимдор и го молеше да му дари отново силата си, той почувства как Илидан извлича енергия от самия Кладенец. Когато и двамата постигнаха желанието си, братята обвързаха двете сили заедно, сляха ги в едно и ги запратиха в Демоничната душа.
Когато магиите им се сляха в диска, Малфурион и Илидан се разтърсиха върху гърба на дракона. Друидът за миг се прехвърли в Зин-Азшари… точно докато един сатир скачаше върху Тиранде. Без да мисли за себе си, той замахна към рогатото изчадие с меч, създаден от изострено листо. Главата на сатира отхвърча…
А после Малфурион отново се измести над Кладенеца. Стискайки зъби, той насили сетивата си обратно към артефакта в ръцете му.
Двамата с Илидан се сляха с диска. Сега тя бяха Демоничната душа…
Те се носеха срещу него — безкрайна река от чисто зло, желаещо неговата смърт.
— Елате! — изрева Брокс и изрита откъснатата ръка на демон, който бе направил фаталната грешка да се приближи в обсега на брадвата му. Той се издигаше върху могила мъртъвци — неговите жертви. Тялото на орка бе окъпано в собствената му кръв, но въпреки това посивелият войн беше изпълнен от сила, каквато не бе чувствал от много години.