— Аз съм само вашата смирена слугиня, Светлина на Светлините! Опитах се да помоля лорд Манорот да ми даде някаква информация, но той ми заповяда да се махна и ме заплаши, че ще обели кожата от костите ми!
— Какво безочие! — Азшара погледна в посоката на кулата, където работеха демоните и аристократите. — Ще я видим тази работа! Идвай, Важ!
Следвана от изнервената си прислужница, кралицата тръгна към кулата. Самият факт, че не призова и останалите си придворни дами, за да влезе още по-царствено в залата на магьосниците, показваше колко е ядосана. Този път Важ и стражите бяха напълно достатъчни.
На вратата ги посрещнаха двама адски пазачи и две хрътки, които се опитаха да препречат пътя на кралицата.
— Отстъпете! Заповядвам ви!
Кучеподобните демони изскимтяха и очевидно искаха да се подчинят, но двамата чудовищни войни предизвикателно поклатиха глави.
Азшара се обърна към собствения си ескорт. Тя се усмихна на обкръжаващите я демони и нареди:
— Моля, махнете ги от очите ми.
Стражите й тръгнаха към собствените си другари без колебание. Те се намираха около кралицата от достатъчно дълго време, за да станат жертва на желанията й. Тъй като численото превъзходство не беше на страната на пазачите, двата демона и адските хрътки паднаха бързо. Един от нейните собствени телохранители умря, но какво беше един страж в сравнение с нейните капризи?
Когато труповете бяха дръпнати от пътя й, кралицата пристъпи напред. Важ отвори портата, а после се отдръпна зад Азшара.
Залата представляваше истински разбунен кошер. Слабите, потящи се магьосници се трудеха под яростния поглед на Манорот. Сатири, ередари и властелини на ужаса също се бореха с магиите, а резултатът от работата им явно се намираше отвъд стените на двореца.
Без да обръща внимание на очевидно титаничните усилия, полагани от заклинателите, Азшара се приближи към огромния демон. Манорот, който също се потеше в немалка степен, в началото не я забеляза. Кралицата си наложи с усилие да му прости тази наглост.
— Лорд Манорот — започна тя с леден глас. — Чувствам силно разочарование от липсата на ред тук, при това точно преди пристигането на Саргерас…
Той рязко се извъртя към нея, а жабешкото му лице бе изкривено в неверие от нахалството й.
— Дребно създание, препоръчвам ти веднага да напуснеш залата! Търпението ми е на привършване! Дори само за това, че ме прекъсна в толкова важен момент, би трябвало да ти откъсна главата и да погълна вътрешностите ти!
Азшара не каза нищо, а просто продължи да гледа надменно демона в очите.
Манорот изсъска и протегна месеста ръка към нея. Намеренията му бяха ясни; вече нямаше нужда от кралицата на нощните елфи.
Но макар и да стигна близо до Азшара, демонът не успя да я докосне. При това не заради някакъв внезапен страх, че Саргерас все още би могъл да иска среброкосото създание да живее. Не, в този миг Манорот осъзна, че е изправен срещу сила, която единствено неговият повелител и Аркемонд превъзхождат. Колкото и да му се искаше, на генерала щеше да му е по-лесно да изтръгне собствения си гръклян, отколкото този на кралицата.
Най-накрая той се отдръпна, озовал се между внезапното си безпокойство, че толкова силно е подценил това създание, и опасността за портала.
— Заради нашия господар лорд Саргерас — обяви царствено Азшара, — ще ти простя изблика… този път.
Скривайки тревогата си, Манорот бързо й обърна гръб.
— Нямам повече време за това! Порталът трябва да бъде пазен…
Той не видя как тя се намръщи.
— Порталът е в опасност? Как?
Демонът стисна пожълтелите си зъби от безсилие, но отвърна:
— Отчаяните действия на малцината последни боклуци, опълчващи се на Легиона! Всичко ще се оправи… но само ако повече никой не ни прекъсва!
Азшара стисна устни от обидния му тон, но видя, че в думите му има достатъчно истина.
— Добре, лорд Манорот! Ще се върна в покоите си… но очаквам този инцидент да бъде поправен бързо, за да може Саргерас най-накрая да дойде при мен. Приключихме тук, Важ.
Кралицата на нощните елфи се оттегли с царствена походка. Манорот погледна през рамо, докато тя напускаше залата, все още неспособен да повярва. След това се опомни и бързо се върна към задачата си. Бунтовниците щяха да бъдат смазани, а пътят — отворен за властелина на Легиона. Вече можеше да почувства как Саргерас приближава портата, която не се затваряше, въпреки липсата на драконовия диск, откраднат от друида и приятелите му.