Той вдигна ноктестите си ръце високо и призова магията на символите около себе си. Дори и това движение се оказа почти непосилно, но гигантският демон все пак успя да го стори.
Около него се оформи зеленикав огнен купол. Засмукването секна. Манорот се извърна към разбитата стена и се засмя. За по-низшите демони този вятър може би щеше да се окаже унищожителен. Ала той бе Манорот! Манорот Изпепеляващия! Манорот Унищожителя! Един от избраниците на Саргерас…
Пламъците се извиха към дупката… и демонът с удивление видя как защитата му бива засмукана през нея.
Когато се опита да се извърне от стената, вятърът отново го впримчи. Манорот махаше яростно с криле в опитите си да се откопчи, но накрая усети как краката му се отделят от пода. Той изрева безпомощно и се заби в отвора, с което изтръгна още камъни, които полетяха надолу към унищожения град.
Успя да се хване за ръба и за един кратък миг го изпълни надежда. Но напрежението върху дебелите му пръсти се оказа твърде голямо. Ноктите му застъргаха безрезултатно по камъка и той най-сетне изпусна кулата.
Все така ревящ, Манорот бе захвърлен към Кладенеца на вечността.
Двайсет
По лицето на Джарод Шадоусонг капеше кръв. Сигурен беше, че лявата му ръка е счупена. Това, за което не бе сигурен, бе дали някой жизнено необходим орган е бил повреден от зашеметяващите удари, които бяха вдлъбнали бронята му на няколко места. Изпитваше известна трудност при дишането, но за момента поне можеше да стои изправен… донякъде.
Джарод вдигна меча с усилие и се изправи отново срещу врага си.
Аркемонд не изглеждаше дори леко изморен. Нито една от атаките на нощния елф не оставяше и следа по зловещия демон. Всъщност той не бе успял да докосне изчадието дори веднъж, освен в ролята си на приемник на ужасяващо мощните му удари.
За Джарод обаче най-лошото от всичко бе осъзнаването, че демонът просто се забавлява с него. Аркемонд можеше да убие дребничкия си враг поне хиляда пъти досега, но създанието изпитваше садистично удоволствие от това бавно да пребива нощния елф. Елфът обаче разбираше, че фаталният удар нямаше да се бави още дълго. Аркемонд нямаше какво толкова повече да причини на окървавения войник.
Но въпреки това някаква вътрешна сила караше командира на армията да се изправя и да посреща ударите смело.
Те бяха сами в тази част от бойното поле, макар в далечината да имаше зяпачи и от двете страни. Демоните гледаха как повелителят им размазва нощния елф с ужасяващо задоволство и непрестанно ревяха, за да окуражават Аркемонд. Последователите на Джарод със сигурност разбираха точно колко жалък в действителност е бившият капитан на Сурамарската стража. Вероятно в момента се чудеха как изобщо са можели да виждат в него надежда за собственото си спасение.
Изведнъж се надигна свиреп вятър и навсякъде се разнесе прахоляк. Джарод примижа, за да не бъде заслепен. Движенията на Аркемонд се забавиха, макар и лицето му да остана безизразно. Нощният елф реши, че гигантът обмисля как точно да довърши жертвата си.
Но ако щеше да умира, командирът на защитниците беше твърдо решен да го стори с борба. Стискайки здраво меча си с две ръце, Джарод се затича към Аркемонд с боен вик.
През издигащата се прашна вихрушка той видя, че демонът се подсмихва леко на наглостта му. Когато елфът се приближи обаче, усмивката се стопи и за изненада на отчаяния офицер, Аркемонд се вкочани.
Могъщият вятър почти изблъска Джарод напред. Оголвайки зъби, нощният елф се хвърли към стомаха на врага си. Това беше единствената достижима за него област, която може би — само може би — щеше да поддаде под жалкото му острие. Ако можеше поне да остави белег на Аркемонд, преди гигантът да го смаже…
Сълзите и прахолякът заслепиха Джарод и демонът доби призрачни очертания. Аркемонд протегна ръка към него и нощният елф се подготви за някаква зловеща магия, която да разтопи плътта му или да превърне костите му в масло.
Но нищо такова не се случи. Вместо това Аркемонд се приведе леко и отстъпи крачка назад. Гърдите му останаха напълно незащитени.
Джарод замахна, подготвяйки се за провал. Не се съмняваше, че или мечът му ще се счупи в кожата на демоничния генерал, или просто ще пропусне.