Но не пропусна и за голямо негово удивление, острието потъна дълбоко в стомаха на гигантския демон. Ала нощният елф не почувства никакво съпротивление, сякаш Аркемонд беше призрак. Джарод продължи да натиска, очаквайки всеки миг да го сполети смъртта.
Вместо това Аркемонд полетя назад, сякаш ударен яростно. Той обаче не се приземи, както можеше да се очаква, а продължи да лети. Размахвайки ръце и крака, демоничният командир се издигна във въздуха и чак тогава Джарод осъзна, че именно вятърът е сграбчил създанието.
Най-накрая спокойствието напусна Аркемонд, докато той се издигаше все по-високо и по-високо. Лицето му се изкриви в гротеска, която много повече подхождаше на толкова зло същество. Демонът нададе яростен рев… а после изчезна отвъд хоризонта.
Още преди измореният офицер да осъзнае, че е оживял след този невероятен дуел, той видя, че вятърът сега атакува целия легион. Демоните се бореха да останат на място, но също като праха бяха понасяни нагоре. Чудовищни хрътки, опитващи се да скочат напред, вместо това се търкаляха назад, удряйки се в камъните, преди и те да полетят над земята след Аркемонд. Адските пазачи един по един започнаха да се отделят от каменистата почва, но макар мнозина от тях да стояха лице в лице със защитниците, нито един нощен елф, таурен или друго създание от Калимдор не ги последва в незавидната им съдба.
Инферналите, падащи от небето, рязко смениха посоката си и полетът им ги понесе след изгубения им командир. Дори един от тях, намиращ се на сантиметри от земята, също се обърна наобратно.
И драконите не бяха докоснати от полудялата стихия. След няколко леки корекции на полета си те възстановиха своето равновесие, а после благоразумно кацнаха на земята. Оттам се загледаха заедно с всички останали в краха на Легиона.
Небето се изпълни с гърчещи се и ръмжащи демони, всеки от които напразно се бореше да се върне на земята. Под тях защитниците зяпаха с отворена уста и свалено оръжие как заплахата за домовете им и техния свят просто бива изтръгната от земята пред очите им. Дори труповете на отдавна убитите демони се присъединиха към онези горе, прибавяйки зловещ щрих към картината.
— Това е чудо! — извика някой зад гърба на Джарод. Той се обърна и видя, че неколцина от онези, изхвърлени назад от Аркемонд, започваха да се връщат при него. Много от тях продължаваха да гледат небето, но немалко гледаха командира си така, сякаш той е отговорен за невероятния обрат на събитията.
Демоните напускаха Калимдор един по един и скоро пред защитниците се откри оголена пустош. На земята вече не бе останал и един нашественик. Всъщност нямаше дори и парченце от демон.
Много нощни елфи просто паднаха на колене и заплакаха от облекчение. Въпреки случващото се обаче, Джарод имаше притеснителното усещане, че битката не е достигнала края си. Щеше да е твърде лесно…
— Изправете се всички! — изрева той. Със здравата си ръка сграбчи вцепенен тръбач и нареди: — Надуйте роговете! Искам ред в армията! Трябва да сме готови за действие!
Една жрица на Елун се приближи до него и погледна ръката му. Докато го правеше, Джарод продължи да мисли.
— Ще ги преследваме ли? — извика един благородник, твърде нетърпелив според командира.
— Не! — отсече Джарод, без да се интересува от разликите в кастите. — Чакаме съобщение от магьосника Крас или някой от онези с него! И чак тогава потегляме… Но независимо дали ще бъде напред към Зин-Азшари, или бягство, за да спасим живота си, трябва да сме готови да бъдем бързи като вятъра!
Те се подчиниха и нощният елф си позволи минута почивка, колкото жрицата да изцери ръката му, а после се загледа отново в посоката, в която бяха изчезнали демоните — посоката на столицата и Кладенеца.
Не можеше да свърши толкова лесно, не…
Но навсякъде из Калимдор Пламтящият легион беше засмукан от вихъра и безпомощно запратен към Кладенеца на вечността. Борбата им беше нищо за вятъра и докато Крас и останалите наблюдаваха от гърбовете на драконите, демоните се понесоха над водата като гигантски рояк пчели, преди да се забият във водовъртежа.
— Това ли е всичко? Свърши ли кошмарът? — извика Ронин.
— Може би… а може би не! — отвърна Крас, а после се обърна към Алекстраза и извика: — Към Малфурион!
Тя кимна и се насочи в посоката на друида и Изера. Ронин и червеният мъжкар ги последваха.