Малфурион и Господарката на сънищата се носеха над водовъртежа и нощният елф бе окъпан от златистия блясък на Демоничната душа. Обикновено тъмната му кожа сега изглеждаше почти толкова бледа, колкото и тази на Крас. Той се обърна към драконовия магьосник.
— Той все още се опитва да премине! — Лицето на друида се бе състарило. По него преминаваха бръчки, а очите му бяха леко хлътнали в черепа. — Не знам дали магията ми може да го удържи!
Крас обърна поглед надолу и погледна дълбоко в Кладенеца със свръхестествените си сетива.
Дълбоко в портала…
И така той най-накрая видя Саргерас, господаря на Пламтящия легион.
Броня от разтопен метал покриваше тялото на титана от врата до стъпалата, а черният й блясък бе толкова яростно силен, че очите го заболяха дори само да я гледа. Крас се пребори с болката и се осмели да погледне в лицето на злото, в чудовищно изкривеното му съвършенство. Някога това бе било красиво, дори прекрасно създание — създание от расата, която Крас знаеше, че е сътворила неговия свят.
Сега обаче красотата бе омърсена. Плътта на Саргерас бе мъртва, а очите му — прозорци към абсолютния хаос. Зъбите му бяха остри. Зад гърба му се размахваше дълга и дебела опашка с изострени люспи. Ръцете му завършваха със зловещо извити нокти и в една от тях той държеше чудовищен меч, счупен по средата, но с остър връх, който все така можеше да причини огромни щети.
Крас се задави ужасен, когато се вгледа в меча. На върха на злокобното оръжие бе нанизано дребно зелено тяло.
Брокс.
Във вихъра на битката магьосникът бе забравил за орка. Сега обаче Крас разбираше как групата му бе спечелила онези безценни — наистина безценни — няколко секунди. Оркът се беше пожертвал, за да забави Легиона.
Саргерас стоеше на прага. Въпреки невероятните сили, които изхвърляха армията му обратно в неговия свят, повелителят все така се опитваше да проникне. Бавно, но сигурно, той достигаше портала…
Но докато тъмният титан се приближаваше, Крас забеляза нещо невероятно. Демоничният господар беше ранен, макар и почти незабележимо. Малка драскотина бележеше десния му крак — резка, която острите очи на Крас разпознаха като дело на брадва.
Брадвата на Брокс. Колкото и невероятно да изглеждаше, омагьосаното оръжие бе успяло да одраска Саргерас. Не достатъчно, за да го нарани наистина, разбира се, но това, че изобщо имаше някаква рана, предоставяше на драконовия магьосник уникална възможност.
— Ронин! Алекстраза! Трябва да действаме като един! Малфурион! Бъди готов! Ще имаш своя шанс да унищожиш портала, но само за секунди!
Другите го последваха. Крас почувства как неговата кралица и някогашният му ученик му позволяват да поеме контрола над силата им. Червеният мъжкар добави и своята мощ, както и Изера. Това оставяше Малфурион открит за атака, но ако това последно усилие се провалеше, никой от тях нямаше шанс за оцеляване.
С очи, блеснали от неистовото могъщество, което го изпълваше, Крас насочи обединената магия на групата към портала. Магьосникът се уповаваше на невероятната концентрация на демоничния повелител, иначе отчаяният му риск нямаше да има никакви шансове за успех.
В сравнение със Саргерас и Аркемонд, и Манорот бяха като бълхи. Силата на сто дракона бе нищо за него. Ако Крас се опиташе да удари титана директно, независимо дали в гърдите или главата, резултатът би бил смешен, поне за демона. Това, че Брокс бе успял да му нанесе този невероятен удар, говореше много за силата, вложена в оръжието от друида и неговия шан’до.
Не, вместо това магьосникът изля всичко, което задържаше в себе си от другите, в тази малка незначителна рана, която брадвата на Брокс — част от магията на самия Калимдор — бе съумяла да нанесе.
И успя. Крас усети как концентрацията на Саргерас отслабва за миг. Не от болка — твърде много бе да се надява на такова нещо — а по-скоро от най-обикновена изненада.
Но драконовият магьосник не искаше нищо повече.
— Сега, Малфурион!
Стискайки здраво Демоничната душа, друидът нападна портала.
Крас бе хвърлил всичко в залога, че магически нанесената рана ще привлече вниманието на повелителя на Легиона, ако бъде ударена отново. Цялата им обединена мощ успя да постигне единствено леко дразнение, върху което Саргерас инстинктивно се бе концентрирал, отклонявайки се от портала.
Центърът на водовъртежа потрепери, а после загуби целостта си. От дълбините му избликна взрив от магическа енергия.