Кралицата, която стискаше една колона, за да не падне, погледна яростно към окървавения труп. Имаше си достатъчно проблеми, за да я обижда така една от собствените й слугини. Но явно никой нямаше смелостта да отиде да махне тялото. Останалите, дори Важ, тичаха наоколо в паника, докато стените се тресяха, а по пода лазеха цепнатини.
Очевидно напълно забравила законите, забраняващи докосването на кралицата без позволение, Важ стисна ръката на Азшара.
— Светлина на Светлините! Трябва да избягаме от двореца! Случило се е нещо ужасно! Не е останал никой от войните на Великия, а магьосниците са избягали от кулата! Един, когото спрях, твърдеше, че страховит вятър е засмукал дори лорд Манорот към Кладенеца!
Азшара вече знаеше, че демоните от Пламтящия легион ги няма, защото личните й стражи бяха изтръгнати от местата им пред очите й, а после бяха засмукани през стената на нейните покои. Но въпреки невероятната гледка, кралицата отказваше да повярва, че Саргерас няма да се появи в действителност, и възнамеряваше да бъде готова, когато това великолепно чудо се случеше.
Важ все още стискаше ръката й. Безкрайното търпение на Азшара имаше своя предел. Тя внезапно удари шамар на своята придворна дама.
Другите замръзнаха по местата си, забравили за миг, че дворецът около тях всеки миг ще се срине. Очакваха господарката им да екзекутира Важ на мига.
Вместо това Азшара нареди с най-царствения си глас:
— Всички ще останете по местата си! Очаквам да се подчинявате на инструкциите, които съм ви дала! Ще продължим да се подготвяме за пристигането на нашия господар Саргерас…
За да наблегне на последното, тя пристъпи към един от столовете. Първият трус го беше съборил, но Важ бързо го вдигна, а после изчисти праха от него с ръба на роклята си.
Азшара кимна одобрително и седна. Слугините й незабавно заеха местата си и Важ й наля вино, като по някакъв начин съумя да не разлее и капка, въпреки земетресенията.
— Благодаря ти, лейди Важ — каза благосклонно кралицата на нощните елфи. Тя отпи глътка, а после се облегна в очакване. Независимо колко време щеше да му отнеме да пристигне, тя щеше да чака Саргерас. Той щеше да пристъпи пред нея и да бъде запленен от нейното съвършенство, както бяха всички.
Все пак тя беше Азшара…
Когато Изера достигна брега, Малфурион, все така притиснал Демоничната душа към гърдите си, се загледа с ужас във великата столица на нощните елфи. Чувствителен за природните сили на Калимдор, той незабавно усети приближаващата катастрофа. Усети я и разбра, че трябва да действа бързо.
— Брат ми и Тиранде! Те все още са в Зин-Азшари! Моля те! Не мога да ги изоставя!
— Знаеш ли къде са?
— Да!
Огромният зелен дракон кимна.
— Тогава ме води, но бързо!
Те се обърнаха, без да предупредят останалите. Малфурион се загледа към брега. Изера бе летяла така бързо, че се наложи да се движат по-бавно, за да може да разпознае местността, но друидът почувства, че сега са близо до други нощни елфи.
Там! Тиранде му махаше и тази гледка бе толкова прекрасна, че Малфурион за момент забрави, че е дошъл и за близнака си. Чак когато отново си го спомни, осъзна, че Илидан го няма.
Изера се приземи. Както винаги, Аспектът гледаше със затворени очи, но Малфурион вече разбираше, че въпреки това тя вижда много по-добре от повечето зрящи създания.
Той скочи. Тиранде го посрещна и го прегърна толкова силно, че за момент той не можеше да мисли за нищо друго, освен да стори същото. Чак когато драконът прочисти гърлото си, двамата се отделиха един от друг с нежелание.
— Малфурион… — започна жрицата.
Той постави пръсти на устните й.
— Тихо, Тиранде. Къде е Илидан?
Очите й се разшириха за миг. Тя погледна през рамо.
— На самия ръб.
Друидът прокълна късмета си и се затича край нея. Илидан със сигурност знаеше, че земята около тях се срива в езерото. Как можеше да бъде толкова луд?
Когато зави зад една кула, Малфурион почти се сблъска с близнака си. По някакъв начин Илидан успя да го зяпне дори с покритите си с шала празни очни дъна.
— Братко… завръщаш се навреме…
— Илидан! Кладенецът е неконтролируем…
Магьосникът кимна.
— Да! Бил е изкривен и манипулиран от твърде много магии! Онзи последен щрих, който ние — и особено ти — създадохме с Демоничната душа, се оказа капката, която преля чашата! Същата магия, която запрати Пламтящия легион обратно в гнусното им царство, сега работи върху Кладенеца! Той се самопоглъща и взема всичко наоколо със себе си! — Той се обърна отново към черната водна маса. — Вълнуващо, не мислиш ли?