И тогава… в мрака зашепнаха гласове, които й обещаваха бягство.
„Има начин… има начин… ще станеш повече от това, което някога си била… повече от това, което някога си била… можем да ти помогнем… можем да помогнем…“
Кралицата не бе глупачка. Знаеше, че щитът й няма да издържи още дълго. Тогава Кладенецът щеше да я погълне заедно с нейните слугини и величието й щеше да се изгуби за света.
Среброкосата нощна елфа кимна.
— Ух!
Чашата падна от ръката й. Тялото й гореше от яростна болка. Почувства как крайниците й се извиват и изкривяват. Гръбнакът й сякаш се втечни, все едно по-голямата част от него се беше стопила…
„Ще бъдеш повече от това, което някога си била… — обещаваха гласовете. — И когато дойде времето за онова, което ще ти дадем… ще ни служиш добре…“
Последните останки от защитната й магия изчезнаха. Азшара изкрещя, когато водата я погълна. Някъде отдалеч чу и други викове… нейните придворни дами, стражите и малцината Аристократи, които още й служеха. Кладенецът изпълни дробовете й.
Но… тя не се удави.
Крас също гледаше как огромният град, символ на цивилизацията на нощните елфи, бе засмукан в гърлото на водовъртежа. Той потрепери, не само заради разрухата пред него, но и от знанието й за бъдещето. Драконовият магьосник се надяваше да види как Зин-Азшари бива разкъсан, преди да потъне, но тази част от историята си оставаше непроменена. Градът щеше да потъне в дълбините… и през вековете да даде живот на нов ужас.
И той не можеше да стори нищо. Крас отвърна поглед от Кладенеца и от разрухата, разпространяваща се във всички посоки. Няколко мили от земята около черното езеро вече не съществуваха. Единственото хубаво нещо бе, че Легионът отдавна беше накарал всичко живо да избяга надалеч от това място. Засега единственото, което потъваше в Кладенеца, бе разораната почва и костите на умрелите… но ако катастрофата не се забавеше скоро, Крас се чудеше дали изобщо нещо ще остане.
„Но тя трябва да спре! — настояваше той пред себе си. — Историята ни казва, че трябва!“
Ала знаеше, че времето вече се е разнищило твърде много… и че той самият е в огромна степен отговорен за това.
Можеше само да се моли…
Двайсет и едно
Ронин благодари на звездите, че не е срещнал почти никакъв живот, преди да достигне армията. Щеше да е невъзможно за два дракона и един изтощен магьосник да спасят всички, намиращи се близо до Кладенеца. Единствените живи същества, които срещнаха, бяха голяма група Аристократи, търсещи спасение при армията. За щастие те почти я бяха достигнали по времето, когато драконите прелетяха над тях.
Бързото кацане и още по-бързият разговор разкриха изненадващата истина. Водачът на магьосниците, наречен Дат’Ремар Сънстрайдър, му разказа за опита им да избягат заедно с Тиранде. Съжалението на нощния елф, че е изгубил върховната жрица, беше очевидно и Ронин, почувствал контакта на Малфурион с нея, побърза да му каже, че тя е оцеляла. Човекът не можеше да гарантира, че Тиранде все още е жива, макар и да се съмняваше, че Малфурион ще допусне нещо да се случи с нея, щом отново са заедно.
Ронин и драконите поведоха Аристократите към армията, за да предотвратят възможността за битка между двете групи. Бронзовият дракон пазеше заклинателите заради собствената им безопасност, а междувременно човекът и консортът на Алекстраза се опитаха да намерят Джарод.
Откриха командира вече качен на седлото на нощния си саблезъб и в напрегнато очакване на новини. Ронин се усмихна облекчено, като разбра, че нощните елфи и техните съюзници вече са готови да потеглят.
Все още покачен върху червения дракон, той поздрави Джарод и каза:
— Трябва да тръгнем незабавно! Към връх Хайджал! Порталът е унищожен, но магията около Кладенеца предизвика пълен хаос! Той изяжда сам себе си и поглъща всичко наоколо!
— Богове… — Но шокът на Джарод бързо утихна и вроденото му чувство за отговорност пое контрола. Той извика тръбача, когото (както Ронин внезапно осъзна) бе държал наблизо в готовност именно за в случай, че получи подобни вести. — Дай сигнал за обръщане на посоката! — Командирът извика още двама ездачи и добави: — Пратете заповедта на офицерите и благородниците! Потегляме с най-голямата възможна скорост към връх Хайджал! Никаква почивка! Онези, които имат нужда от помощ, ще я получат, но никой няма да се колебае и никой няма да изостава! Тръгвайте!
— Ние ще бдим от високо — каза магьосникът.