По петите й се движеше друга жена, която в друго обкръжение би била считана за много красива, но в присъствието на Азшара просто бледнееше. Придворната дама носеше дрехи, подобни на тези на своята кралица, но качеството им бе доста по-ниско. Косата й наподобяваше тази на нейната повелителка, доколкото бе възможно, макар сребристият й цвят съвсем явно да се дължеше на боя, а и не бе дори наполовина толкова буйна, колкото тази на Азшара. Очите й бяха сребърни като на почти всички нощни елфи, но с екзотична котешка извивка, която й придаваше уникалност.
— Това ли е тя? — запита кралицата с неприкрито разочарование, докато оглеждаше пленничката.
Присъствието на Азшара караше Тиранде да се чувства още по-невзрачна. Искаше й се поне да може да избърше мръсотията и кръвта от лицето и тялото си, но нямаше как. Макар и да осъзнаваше, че кралицата е предала народа си, чарът на Азшара бе толкова силен, че жрицата чувстваше силна нужда да коленичи пред стройните й, обути в сандали крака.
— Тя не бива да бъде подценявана, Светлина на Светлините — отвърна капитанът. Когато очите му се спряха на Азшара, в тях пламтеше ненаситно желание. — Явно тя е галеничка на Елун.
Кралицата не намери това за особено впечатляващо. Тя сбърчи съвършения си нос, а после се обърна към него.
— А какво е Елун пред великия Саргерас?
— Мъдро, ваше величество.
Кралицата се приближи към Тиранде. И най-дребното й движение изглеждаше премислено, за да постигне максимален ефект върху онези, които я наблюдаваха. Жрицата отново усети подтика да коленичи пред нея.
— Красива е по един грубоват начин — добави незаинтересовано облечената в сребро жена. — Може би е достойна да ми бъде придворна дама. Искаш ли… как й беше името, капитане?
— Тиранде — отвърна Варо’тен с кратък поклон.
— Тиранде, искаш ли да бъдеш част от двора ми? Да живееш в двореца? Да бъдеш галеница на мен и моя повелител?
Придружителката й се стресна при последните думи, а котешките очи сякаш изгаряха жрицата. Придворната дама не направи дори опит да прикрие безумната си ревност.
Младата нощна елфа стисна зъби и промълви:
— Аз съм се заклела пред Майката Луна, животът и сърцето ми й принадлежат…
Красотата на кралицата внезапно се помрачи от краткотраен поглед, който се съревноваваше в злобата си с този на Варо’тен.
— Неблагодарна малка мърла! И такава лъжкиня! Ти всъщност отдаваш сърцето си твърде лесно, нали? Първо на един, после на друг брат! А има ли и други? — Когато Тиранде не отвърна, Азшара продължи: — Не са ли мъжете наистина прекрасни играчки? Толкова е забавно, когато любовниците ти се бият за теб, не мислиш ли? Вкусът на това как пускат кръв в твое име! Всъщност трябва да те похваля! Това, че са братя, и при това близнаци, е наистина великолепен щрих в картината! Да унищожиш роднинската връзка, да ги накараш единствено да искат да си изтръгнат един на друг гръкляна, да се предават един друг… и всичко това заради теб!
Варо’тен се разкикоти. Придворната дама се усмихна мрачно. Тиранде почувства как от очите й потичат сълзи и мислено се прокле заради емоциите си.
— О, богове! Да не би да съм засегнала чувствителна тема? Извинявам се! Бедните Малфурион и Илидан… това бяха имената им, нали? И най-вече бедничкият Илидан. Това, което се случи с него, е такава трагедия. Наистина не е чудно, че направи такъв избор!
Въпреки желанието си, Тиранде изпелтечи:
— Какво е станало с Илидан? Какво искате да кажете?
Но Азшара вече се беше обърнала към Варо’тен и другата жена!
— Тя има нужда от почивка, не мислиш ли, капитане? Хайде, лейди Важ! Нека проверим дали има някакъв прогрес в работата по портала! Искам да бъда готова, когато Саргерас пристъпи… — Кралицата буквално започна да приглажда гънките на роклята си при споменаването на името. — Трябва да изглеждам възможно най-добре за него…
Стражите пристъпиха встрани и капитан Варо’тен поведе Азшара и лейди Важ към вратата. Чак когато вече бяха излезли в коридора, владетелката на нощните елфи се обърна и хвърли през рамо един поглед на жрицата.
— Наистина трябва да обмислиш дали не искаш да бъдеш моя придворна дама, мило момиче! Можеш да ги получиш и двамата живи и на разположение за игрите ти… след като са ми омръзнали, разбира се.