За съжаление на първата заплаха за стабилността на армията не й трябваше много време, за да надигне грозната си глава. Сега, когато Кладенецът вече го нямаше, нощните елфи не се бояха от Аристократите така, както преди. Сред бегълците започна да се прокрадва мърморене, което се увеличаваше с всяка поява на магьосниците.
— Скоро ще се озовеш сред нова война — предупреди го един ден Крас. — Трябва да я потушиш в зародиш.
— Някои никога няма да забравят ужасите, които бяха причинени от техните действия. — Погледът на Джарод прелетя над новото море. Някъде на дъното му се намираха руините на собствения му загубен Сурамар. — Никога.
Бледият магьосник хвана раменете му и го обърна към себе си.
— Ти трябва да превъзмогнеш различията между тях, Джарод Шадоусонг, ако искаш народът ти да оцелее!
Командирът се стегна и призова благородниците и висшите офицери на армията. Извика също така и Дат’Ремар Сънстрайдър, заедно с най-високопоставените Аристократи. Двете групи се срещнаха с него под старото знаме на лорд Рейвънкрест, което Джарод използваше за заместител, докато новите бъдат завършени. Крас бе дал идеята, защото и двамата съзнаваха, че мъртвият командир е бил един от малцината еднакво високо уважавани и от благородниците, и от двореца.
— Тук сме не по наша воля — изръмжа Блекфорест, хвърляйки изпълнен с омраза поглед към заклинателите. Облечената му в метал ръка почиваше на дръжката на меча му. — И няма да търпим още дълго подобна гнусна компания…
Дат’Ремар изсумтя презрително, но не каза нищо. Мнението му за благородниците бе достатъчно ясно и без думи.
— Никаква поука ли не си взехте от всичко това? — извика ядно Джарод. Той посочи морето. — Това не е ли достатъчно, за да сложи край на враждата ви? Нима и двамата искате толкова силно да завършите онова, което демоните започнаха?
— И в което онези там им помагаха доброволно! — отбеляза друг благородник.
— Не можем да търсим извинение за онова, което сторихме — отвърна предизвикателно Дат’Ремар. — Но се опитахме да изкупим вината си. Нима не сте се запитали защо на портала му отне толкова време да бъде завършен? Рискувахме живота си, за да осуетяваме прогреса му под носа на самия демоничен повелител! Опитахме се да спасим върховната жрица на Елун и мнозина от нас на свой ред загинаха в битката с Пламтящия легион!
— Не е достатъчно!
— Мога ли да кажа нещо?
Група последователки на Елун се присъедини към срещата, водени от Тиранде и сестрата на Джарод. Майев изглеждаше необичайно кротка в присъствието на върховната жрица и брат й разбираше добре причините. В младата жена имаше нещо, което незабавно успокояваше сърцето му.
Всички паднаха на едно коляно, но Тиранде се намръщи смутено и ги помоли да станат. Джарод се поклони леко, а после отвърна:
— Разбира се, гласът на Майката Луна може да говори винаги, когато пожелае.
Тиранде кимна с благодарност, а после се обърна към събралите се врагове:
— Нашият свят никога вече няма да бъде същият. Ние самите вече не сме онова, което бяхме преди. — Сянка на тъга покри лицето й. — В момента се променяме. Не зная в какво ще се превърне нашият народ, но със сигурност ще бъде съвсем различно от всичко, което познаваме.
Сред благородниците и Аристократите се чу тревожен шепот. Думите на върховната жрица не можеха да бъдат отхвърлени с лека ръка.
— Оцеляхме след тази битка, но ако не се обединим, може да не преживеем собствената си еволюция. Помислете над това, преди да вдигате старите вражди от гроба…
И с тези думи Тиранде се обърна. Майев погледна брат си с нещо, което Джарод стреснато осъзна, че е доверие.
Когато сестра му последва върховната жрица, той видя, че Шандрис Федърмуун е стояла зад нея. Докато на свой ред се обръщаше, новачката му се усмихна безсрамно и това го смути повече от всички благородници и Аристократи взети заедно, но и вля някаква сила в сърцето му.
Блекфорест прочисти гърло. Джарод бързо се върна към непосредствената си работа.
— Чухте гласа на Майката Луна. Аз самият не бих могъл да бъда по-съгласен с нейните думи. Какво ще кажете вие?