Но магьосникът го изгледа с изражение, прикриващо чувствата му, и простичко отвърна:
— Не дърво. Дървото.
Те бързо превърнаха магията в церемония, която да намали пораженията, нанесени от Илидан. Затвориха магьосника, за да избегнат по-нататъшна опасност и сестрата на Джарод доброволно прие ролята на негов пазач, докато съдбата му бъде решена. Командирът, излекуван от Майев и Шандрис, настояваше, че когато това време дойде, решението няма да е негово, а на Малфурион.
Като се изключат Крас, Ронин и драконите, на събирането присъстваха само нощни елфи. Онова, което Аспектите възнамеряваха да направят, беше предназначено за тяхната раса, която бе страдала толкова много, а сега се бореше за оцеляването си. Благородници, Аристократи и представителите на някогашните по-бедни касти стояха рамо до рамо. Останалите оцелели се бяха събрали както могат в равнината, неспособни да видят случващото се, но наясно, че то ще има директно влияние върху съдбата им.
Малфурион и останалите, които бяха поканени, използваха салове, за да стигнат до острова в центъра на езерото. Въпреки огромната височина на Хайджал, тук на върха бе топло, може би дори повече от нормалното, тъй като сега водата бе докосната от магия.
— Красиво е — прошепна Тиранде.
— Иска ми се да беше просто красиво — отвърна мрачно Малфурион. Илидан все така бе обсебил мислите му. Вече имаше някои идеи какво да стори с близнака си и го болеше при мисълта, че може да се наложи наистина да ги изпълни. Но явно на Илидан вече не можеше да се има доверие. Той бе убил свои сънародници от лудост. А твърдението му, че нощните елфи се нуждаят от нов Кладенец, за да се защитават от евентуална бъдеща атака на Пламтящия легион, не беше достатъчно оправдание за гнусното престъпление.
Макар и все още да бяха създания на мрака, въпреки принудителната си адаптация към битките на дневна светлина, Джарод се беше съгласил с предложението на драконите да се съберат по обяд. Алекстраза обясни, че зенитът на слънцето е жизненоважен за онова, което планират, а нощните елфи не смятаха да спорят с левиатаните.
Въпреки големите размери на острова, по него нямаше нищо, освен висока трева. Групата се разположи в центъра му според нарежданията на Алекстраза. Драконите се наредиха близо до онова, което според думите им беше абсолютният център, оставяйки малко пространство помежду си.
Аспектът на живота започна церемонията.
— Калимдор пострада жестоко — изтътна тя. Когато всички събрани кимнаха тъжно, Алекстраза продължи: — А нощните елфи страдаха най-жестоко от всички. Вашата раса не е напълно невинна, но изпитанията и мъките, които преживяхте, изкупват това.
Няколко несигурни погледа се отправиха към Аристократите, но никой не проговори.
Червеният дракон снижи дланта си. В нея имаше мъничко семенце, подобно на жълъд. Малфурион усети леко гъделичкане, докато го гледаше.
— Взето е от Г’Ханир, Дървото-майка — обясни тя.
Друидът разпозна в името дома на мъртвата полубогиня Авиана.
— Г’Ханир вече не съществува, умря заедно със своята господарка, но това семе оцеля. И от него ще израсне ново дърво.
Ноздорму докосна земята с длан и в нея се появи дупка, идеална за посаждане на семето. Алекстраза го положи нежно вътре, а Изера покри мястото с пръст.
Аспектът на живота погледна към слънцето. После трите дракона сведоха глави над закопаното семе.
— Дарявам сила и живот без болести на нощните елфи, докато дървото е непокътнато — обяви Алекстраза.
От нейните длани потече мека зелена светлина, която се спусна към разораната пръст. В същото време слънчевата светлина над острова се усили, разпростирайки се из цялото езеро. Някои от нощните елфи се размърдаха неспокойно, но никой не продума.
Малфурион почувства прекрасна топлина и инстинктивно хвана ръката на Тиранде. Тя не се отдръпна, а напротив — стисна дланта му силно.
И тогава нещо помръдна в малката могила. Сякаш някакво малко създание копаеше към повърхността, избутвайки калта настрани и нагоре.
От семето поникна дребна фиданка.
Тя се надигна на около метър височина и от нея се разклониха малки клонки. От тях изникнаха красиви зелени листа, които оформиха деликатна корона.
Алекстраза се оттегли назад и Ноздорму заговори с леко съскане:
— Времето отново ще бъде на ссстраната на нощните елфи, защото им дарявам безсссмъртие — вечен шанссс да сссе учат, докато дървото е непокътнато…