Той се почувства по-силен от тези думи.
— Няма. Обещавам ти, че няма.
Над рамото й Малфурион забеляза, че Крас и Ронин се оттеглят от групата нощни елфи. Той погледна към драконите и видя, че и Ноздорму го няма. Просто така, по някакъв начин Аспектът бе успял да изчезне, без никой да забележи.
Трябваше да има връзка.
— Малфурион, какво има сега?
— Ела с мен, Тиранде, докато никой не гледа.
Тя не се възпротиви. Двамата последваха Крас и магьосника.
Гласът изпълни ума на драконовия магьосник.
„Отлагано е твърде дълго. Трябва да ссстане сссега.“
Ноздорму.
— Ронин…
Човекът кимна.
— Чух го.
Те се оттеглиха, докато нощните елфи все така зяпаха дървото. Крас искаше да поговори още малко с Малфурион, но магьосникът наистина нямаше търпение да се върне у дома.
Преди церемонията Ноздорму бе дошъл при него. Аспектът на времето бе заварил Крас сам.
— Ние имаме дълг към теб, Кориалстраз.
Под „ние“ Ноздорму нямаше предвид другите Аспекти и себе си, а многобройните му „аз“, разпръснати сред времето. Уникалната му природа бе добре позната на магьосника.
— Сторих онова, което трябваше. Ронин… и Брокс… също.
— В момента говоря и ссс човека — отвърна Аспектът между другото. За него бе нищо да се намира на две места едновременно, ако пожелаеше. — Казвам му сссъщото, което ще кажа и на теб — ще сссе погрижа да доссстигнете дома си.
Крас бе преизпълнен с благодарност. Болеше го сърцето да се намира близо до Алекстраза, която не знаеше каква съдба чака нея и другите дракони.
— Аз… благодаря ти.
Бронзовият гигант го погледна тъжно.
— Зная какво криеш от нея, от всссички нассс. Моята сссъдба и проклятие е да знам подобни неща, но да не мога да ги предотвратя сссам. Не моля за прошка за злото, което ще причиня в бъдещето, но трябва да бъда това, което ми е писссано да бъда… както и Малигоссс.
— Малигос! — изпелтечи Крас, спомняйки си за яйцата, скрити в джобното измерение. — Ноздорму…
— Знам какво ссси направил. Дай ми ги и аз ще ги предам на Алекстраза. Когато Малигоссс е доссстатъчно добре, малките ще му бъдат поверени. В сссранение ссс всссичко останало, това е малка промяна във времевата линия и аз я одобрявам. Сссините отново ще летят сссред небесата, макар че броят им няма да бъде голям дори ссслед десет хиляди години. Но по-добре малко, отколкото николко.
Крас искаше да види и обичната си кралица за последен път, но решиха, че може да се изпусне и да каже нещо, което тя не бива да знае. Сега обаче, докато двамата с Ронин стояха далеч от дървото, чакайки появата на Ноздорму, драконовият магьосник съжали, че все пак не я е потърсил.
Ронин го погледна.
— Все още можеш да изтичаш при нея. Бих те разбрал.
Високият заклинател поклати глава.
— Достатъчно изкривихме бъдещето. Онова, което е писано, ще се случи.
— Хмм. Ти си по-силен от мен.
— Не, Ронин — промълви Крас и поклати глава. — Ни най-малко.
— Готови ли сссте? — запита внезапно Ноздорму.
— От колко време си тук? — ядосано попита драконовият магьосник.
— От колкото сссъм избрал да бъда — Ноздорму отказа друг отговор и разпери криле. — Качете се на гърба ми. Ще ви отведа в правилния отрязък от бъдещето.
Ронин изглежда се съмняваше.
— Просто така?
— Когато и поссследните оссстанки от Кладенеца сссе сссамопогълнаха, Ссстарите богове отново бяха затворени. Техният досег ссс реката на Времето изчезна завинаги. Разкъсванията в материята на реалноссста ги няма. Пътят напред сссега е достатъчно лесссен… за мен.
Ронин вдигна брадвата на Брокс от земята.
— Това пък какво прави тук? — запита Аспектът.
И двамата заклинатели го изгледаха предизвикателно.
— Оръжието идва с нас — настоя Крас. — Или ние оставаме, за да направим още по-голяма каша в миналото.
— Тогава моля ви, непременно ссси го приберете.
Те бързо се качиха, но тогава Крас видя две фигури, криещи се в гората. Незабавно разбра кои са те.
— Ноздорму…
— Да, да, друидът и жрицата. Знаех, че ссса там през цялото време. Излезте на светло, за да се сбогувате! Трябва да отлитаме!
— Чухме всичко — прекъсна го Малфурион. — Не, че разбрахме всичко…
Магьосникът кимна.