— Бихме могли да кажем съвсем мъничко, не повече. Но искам вие двамата да знаете нещо. Ние ще се срещнем отново.
— Народът ни ще оцелее? — запита Тиранде.
Магьосникът пресметна думите си внимателно, преди да отговори:
— Да, и светът само ще има полза от това. И с това ви казвам сбогом.
Ронин вдигна брадвата на Брокс за поздрав.
Ноздорму отново разпери криле. Нощните елфи незабавно отстъпиха назад. Те вдигнаха ръце към двамата магьосници.
Но преди да успеят да помахат… драконът и неговите ездачи просто изчезнаха.
Двайсет и три
Ронин се събуди и откри, че лежи на покрито с трева поле.
В началото се изплаши, че нещо се е объркало, но после стана и го посрещна позната и много радостна гледка.
Къща. Неговата къща.
Беше си у дома.
И по-важното бе, че видя Джалия — селянката, която се грижеше за Верееса по време на бременността й. Тя изглеждаше достатъчно добре, напрегната, но весела. Ронин се опита безуспешно да изчисли колко време е минало откакто е изчезнал. Чудеше се колко ли големи ще са бебетата сега.
После, за свой ужас, чу вика на Верееса:
— Джалия! Ела!
Той скочи на крака без колебание и се затича след жената. За толкова дебел човек, селянката се движеше много бързо. Тя премина през прага точно когато Верееса извика отново.
Магьосникът се втурна през вратата само секунда по-късно, а ръката му вече беше във въздуха, готова да защити съпругата и децата му. Огледа се наоколо, очаквайки дома си разнебитен или изгорен, но откри, че всичко си е на мястото.
— Верееса? Верееса?
— Ронин! Благословен да е Слънчевият кладенец! Ронин, тук съм!
Той изтича към спалнята, изплашен от онова, което можеше да открие. Сподавеният стон, който се чу оттам, изправи космите по врата му.
— Верееса! — Ронин влезе в стаята. — Близнаците! Да не би…
— Излизат!
Той зяпна с ококорени очи. Жена му лежеше в леглото, все още в твърде напреднала бременност… но не за дълго.
— Как… — започна той, но Джалия го избута настрани.
— Ако не знаете как, господарю Ронин, по-добре просто се отдръпнете и оставете на нас двете да се справим!
Магьосникът знаеше, че не бива да спори. Облегна се на стената, готов да помогне, ако се появи нужда от това, но бързо разбра, че Верееса и Джалия държат всичко под контрол.
— Първото излиза — обяви жена му.
Докато гледаше и чакаше, Ронин си помисли за всички онези невероятни събития, в които бе изиграл роля напоследък. Пътувал бе през времето, беше преживял първото нашествие на Пламтящия легион и бе помогнал да бъде спасен светът, както и бъдещето.
Но нищо от това, осъзна магьосникът, не беше дори наполовина толкова невероятно, колкото случващото се с него в момента… и само заради това бе благодарен, че той и другите бяха успели.
А в онова далечно минало Джарод Шадоусонг надзираваше събрание, което бе много по-мрачно от онова на острова. Онези, които сега бяха лидерите на армията — както и техните съюзници — бяха готови да чуят решението му.
Войниците избутаха напред подсъдимия. Устата му бе покрита с парче плат, а метални скоби държаха ръцете му прибрани до тялото, за да не може да жестикулира. Невидими магии, направени от Малфурион и други заклинатели, подсигуряваха, че ужасният инцидент от езерото повече няма да се повтори.
Когато Илидан се изправи в центъра на кръга, оформен от обвинителите му, той впи чудовищните си, покрити с шал очи в командира. Погледът му, макар и скрит, бе арогантен. Един от войниците махна плата от устата му.
— Илидан Стормрейдж — започна Джарод, а в гласа му нямаше и помен от обикновения капитан на стражата, който бе някога. — В много случаи ти се би смело редом с нас срещу злото, впило нокти в нашия свят, но уви, не по-малко са случаите, когато си се доказал като заплаха за своя народ!
— Заплаха? Аз съм единственият тук, който вижда истински! Градях планове за нашето бъдеще! Спасявах расата ни! Аз…
— Нападна онези, които не бяха съгласни с теб… Изби мнозина… и се опита да пресъздадеш онова, което е най-добре да бъде забравено!
Илидан се изплю.
— Всички ще ми се молите като на бог, когато демоните се върнат! Аз зная как разсъждават и как действат! Следващия път те няма да бъдат отхвърлени! Ще трябва да се биете с тях така, както се бият те! И само аз имам това знание…