— По-добре да не притежаваме подобни познания. — Джарод се огледа наоколо, сякаш търсеше някого. Когато очевидно не успя да го открие, водачът на нощните елфи въздъхна и продължи: — Илидан Стормрейдж, на мен се пада бремето да реша съдбата ти. Има само едно решение! Боли ме от това, но те осъждам на смърт…
— Колко оригинално — присмя се магьосникът.
— На смърт чрез…
— Джарод… прости ми, че закъснях — прекъсна ги някой зад гърба на Илидан. — Мога ли все пак да говоря?
Джарод Шадоусонг кимна почти с благодарност:
— Това решение трябва да бъде много повече твое, отколкото мое.
Малфурион пристъпи покрай брат си. Лицето на Илидан го проследи, докато друидът не застана между магьосника и войника.
— Съжалявам, Илидан.
— Ха!
— Какво искаш да кажеш, господарю Малфурион? — настоя Джарод.
— В думите на брат ми за Пламтящия легион има известна истина, Джарод. Те наистина може да се завърнат.
— И ти искаш да му простим за престъпленията и да затворим очи пред опасността, която той представлява?
Друидът поклати глава.
— Не.
Той погледна към близнака си, към своята друга половина, а после за момент погледът му прехвърча към Тиранде, която се намираше малко встрани, заобиколена от Майев и Шандрис. Тя бе до него през цялото време, докато се терзаеше с мисли за онова, което трябва да извърши. Върховната жрица подкрепяше решението му, но това не намаляваше болката.
— Не, Джарод — повтори Малфурион и се стегна. — Не. Искам да го затворите… дори и това да означава, че ще остане затворен за десет хиляди години… ако е нужно…
Тълпата зашумя с изненадано мърморене, но друидът затвори очи и се опита да се успокои. Знаейки истинската природа на Крас и Ронин, той имаше известни подозрения относно бъдещето. Молеше се да е взел вярното решение.
Но само бъдещето щеше да покаже…
И накрая…
Трал не получи известие от двамата, които бе изпратил в планината, за да проучат виденията на шамана. Те може би още търсеха, но водачът на орките подозираше, че истината е много по-лоша. Никой добър лидер, дори и сред неговата раса, не обичаше да праща войните си на смърт, особено ако от това не произлезеше нещо добро.
Нощта бе дошла и повечето му поданици спяха. Само той и неговите стражи навън все още будуваха. Трал трябваше да е заспал, но тревогите му относно тази мисия нарастваха с всеки изминал ден, откакто Брокс и Гаскал бяха заминали.
Светлината на факлите премигна за миг, създавайки сенки, които се движеха като живи. Трал не им обърна внимание, докато внезапно не забеляза, че една от тях, намираща се до вратата, е плътна.
Оркът незабавно скочи от каменния си трон.
— Кой се осмелява?
Но вместо убиец (а такива винаги имаше много), пред него се изправи възрастен орк, облечен във вълча кожа и носещ тотем с издялана на него драконова глава. Новодошлият бавно пристъпи напред.
— Привет, Трал! — извика старият орк със странно силен глас. — Привет, спасителю на орките!
— Кой си ти? Не си Калтар! — изръмжа Трал, говорейки за своя шаман.
— Аз съм просто носител на новини… новини за смелия войн Броксигар.
— Брокс? Какво за него? Говори!
— Той е мъртъв… но загина, запращайки много врагове в пъкъла! Броксигар отново се бори с Легиона и повали толкова много, че би бил нужен цял ден да бъдат изброени един по един!
— Легиона? — Най-ужасните страхове на орка се бяха сбъднали. — Къде? Кажи ми, за да събера войните си и да ги посрещнем в битка!
Почти плешивият старец поклати глава, а после се усмихна на Трал с беззъбата си усмивка.
— Няма повече демони! Броксигар и онези, които се биха редом с него, надвиха Легиона и твоят войн отново отстоя прохода, дори когато срещу него се изправи повелителят на демоните! — Странникът сведе глава в знак на почит. — Пейте песни за него, велики Трал, защото той бе един от онези, които спасиха света за вас…
За момент по-младият орк остана без думи, а после промълви:
— Нима това е истина? Всичко?
— Да… и аз нося това в чест на един истински герой.
Въпреки привидната си слабост, шаманът вдигна огромна двуостра брадва. Трал примигна, чудейки се как не я е забелязал досега.
— Никога не съм виждал подобно нещо.
— Това е оръжие, създадено от първия друид, оформено от магията на горски дух. Оформено специално за ръката на Брокс.