— Ще заема почетно място сред нас — прошепна Трал и внимателно пое оръжието от стареца. Огледа го с възхищение. Лека като перце и, ако можеше да вярва на очите си, дървена от горе до долу, дори остриетата, но очевидно невероятно остра. — А как се озова у теб…
Ала шаманът не отговори… защото вече не беше там.
Трал изсумтя и се затича през входа. Инстинктивно стисна брадвата, внезапно изплашен, че това може да е някакъв много особен план да го убият.
Посрещнаха го двамата стражи, пазещи стаята, която използваше за тронна зала.
— Къде е той? Къде е старецът?
— Никой не е минавал оттук! — отвърна бързо по-възрастният пазач.
Трал изръмжа ядно и мина край тях. Затича се под откритото небе. Пълната луна осветяваше добре околността, но владетелят на орките не видя нищо.
Поне докато не погледна към самата луна.
И в нейната светлина, носейки се към мрака на нощта, съзря огромна крилата сянка.
Червен дракон.
Крас/Кориалстраз полетя към леговището на своето ято. Ронин беше при своята Верееса и благодарение на дракона наследството на смелия Брокс бе занесено при орките.
Сега бе негов ред да се върне у дома… и да посрещне утрешния ден, за да види какво му е приготвило бъдещето.