— Дръжте го стабилен! Ще ви откъсна главите и ще изсмуча кръвта ви през врата, ако се провалите!
Но въпреки думите си, той се потеше не по-малко от останалите. Бяха опитали нова магия, с надеждата тя да направи портала по-голям и силен, може би достатъчно, за да успее самият Саргерас да премине през него, но вместо това за малко да изгубят контрол. Подобен провал би означавал екзекуцията на някои от магьосниците, но също така и ужасяващата смърт на Манорот. Аркемонд нямаше да толерира повече грешки от негова страна.
— Мога ли да вляза? — запитва нечий глас откъм входа на залата.
Демонът се извърна към жалкия нощен елф с изсумтяване. Като се изключат притеснителните му златни очи, в будещия недоверие новодошъл Илидан Стормрейдж нямаше почти нищо, което да буди интерес. Аркемонд оставяше създанието да живее заради някакъв потенциал, който чувстваше у него, но в момента Манорот не би могъл да изпита по-голяма радост от тази да закачи арогантната мравка на куки през очите, а после бавно да го разчлени парче по парче. Това би било поне някакво минимално отмъщение към брата на Илидан; друидът, който бе причинил на Манорот толкова проблеми и срам.
Но това забавление щеше да изчака. Без някаква особена причина, освен може би тази да гледа как Илидан се проваля по особено жалък начин, Манорот показа с единия си извит нокът, че нощният елф може да се приближи. Илидан, облечен в черна кожена жилетка и панталони, и коса, здраво стегната на опашка, премина покрай демона, без да отдаде полагащата се почит на високия ранг на Манорот. Държанието му беше по-дразнещо дори от това на домашния любимец на Азшара — Варо’тен.
Илидан спря пред кръга, изучавайки заклинанието. След момент кимна, а после махна небрежно с ръка и невидима сила изблъска един изненадан сатир и стоящия до него Аристократ, за да освободи място за магьосника.
Порталът потрепери. Манорот стисна пожълтелите си зъби. Ако нощният елф станеше причина за пропадане на магията, Аркемонд не можеше да вини заместника си, че е размазал виновника по стената.
Илидан направи жест към огнения проход… и той внезапно се стабилизира. Отслабването, което Манорот беше почувствал, изчезна. Всъщност сега порталът бе доста по-здрав от преди.
Зеленото чело на демона се сбръчка. Нима това мизерно създание имаше силите да…
Преди да довърши мисълта, залата се изпълни от могъщо присъствие, чийто произход беше някъде много, много надълбоко в портала.
— На колене! — изрева бързо четирикракият демон.
Всички — заклинатели, стражи и дори сатири — незабавно се свлякоха на пода.
Всички… освен Илидан.
Той спокойно застана пред портала, макар и да беше невъзможно да не усеща всепомитащото присъствие, извиращо през него. Той гледаше през прохода почти с очакване.
„Ти си този…“ — прозвуча гласът на Саргерас.
Пламъците на факлите заиграха диво. Една от танцуващите сенки, създадени от тях, изглеждаше по-жива от останалите. Тя се надигаше не само до тавана, но и по него, а краят й се извисяваше точно над огнения портал.
Илидан отбеляза проявлението със същия незаинтересован поглед, с който гледаше всичко наоколо. Манорот можеше единствено да го определи за най-големия идиот, когото някога е срещал.
„Ти си този, който успя да стори това, което другите не могат…“
Нощният елф най-накрая прояви малко разум и сведе глава в знак на уважение към гласа.
— Сметнах за нужно да се намеся.
„Ти си силен… — каза Саргерас от отвъдното. За момент настана тишина, а после той продължи — Но не достатъчно силен…“
Което значеше, че въпреки силата си, Илидан не можеше да отвори портала до такава степен, че повелителят на Легиона да премине през него. Мислите на Манорот бяха в конфликт едни с други, защото едновременно се чувстваше безпомощен и ядосан, че пътят все още не е отворен за господаря му, но и доволен, че нощният елф не разполага с нужния потенциал.
— Може и да разполагам с метод — отбеляза внезапно Илидан.
Отново настана пълна тишина. Проточи се дотолкова, че Манорот се притесни. Никога не бе ставал свидетел на такова мълчание от страна на Саргерас.
Докато накрая…
„Говори.“
Илидан вдигна лявата си длан. В нея се оформи илюзията за някакъв предмет. Манорот протегна врат, за да го види по-добре. Остана разочарован. Вместо очаквания изкусно гравиран амулет от блестящ кристал, нощният елф показваше един доста обикновен златен диск. Най-големият комплимент, който можеше да бъде казан за него, бе, че изпълва дланта му. Ако късчето бе пред него в действителност, крилатият демон щеше да го смачка, без изобщо да се замисли.