И тогава чу шепнещите гласове.
В началото Ноздорму ги помисли за демоните от Пламтящия легион, но той ги познаваше добре и бързо отхвърли идеята. Не, злото, което можеше да почувства в този шепот, бе по-древно и по-ужасяващо…
Първичните сили продължаваха да се опитват да го разкъсат, но Аспектът ги игнорираше, вгледан в откритието си. Тук и сега той вярваше, че е открил източника на катастрофата. Нямаше представа дали все още е във възможностите му да повлияе на събитията, но ако успееше да открие истината, поне щеше да даде шанс на Кориалстраз да стори нещо вместо него.
Ноздорму започна да изучава дълбините на езерото. Той знаеше по-добре от другите, че макар да прилича на вода, Кладенецът всъщност представлява много повече. Смъртните създания не можеха да възприемат пълния му мащаб. Дори останалите Аспекти вероятно не го разбираха толкова добре, колкото Ноздорму, а той съзнаваше, че някои от тайните на езерото са недостъпни и за него.
Отстрани изглеждаше така, сякаш се носи над черните дълбини. В действителност обаче умът му бродеше из съвсем различен свят. Бореше се в един лабиринт от припокриващи се сили, които защитаваха ядрото на онова, което всички наричаха Кладенеца, за да не разкрие някой тайните му. Усещането беше, сякаш или самата вода е жива, или нещо така добре се е скрило в Кладенеца, че е станало част от него.
Аспектът отново си помисли за демоните и тяхното желание да използват енергията на Кладенеца на вечността, за да унищожат живота на Азерот. Но това бе твърде ловко за тях… дори за господаря им Саргерас.
Докато си проправяше път, го обзе силно безпокойство. На няколко пъти едва не попадна в капан. Имаше фалшиви пътеки и примамващи следи, всяка от които — умишлено сложена там, за да го обвърже с Кладенеца и да изсмуче силите и душата му.
Ноздорму се носеше с огромно внимание. Ако попаднеше във властта на магиите, бродещи тук, това щеше да коства не само неговия живот, но и да означава край на самата реалност, която крепеше в момента.
Гмуркаше се все по-надълбоко. Интензивността на силите, от които бе изграден Кладенецът, го удивляваше. Могъществото, което чувстваше драконът, го караше да си спомня за Създателите, чието древно величие правеше Ноздорму да прилича на охлюв, опитващ се да изпълзи от калта. Нима те бяха свързани някак с тайните на Кладенеца?
Отстрани все още изглеждаше така, сякаш се носи точно над сенчестата повърхност. Само той и Кладенецът притежаваха някаква стабилност в това място отвъд смъртния свят. Водите се пенеха в празното пространство — бездънно езеро, което се простираше в цели светове.
Той се приближи по-близо до разпенената повърхност. В света на смъртните тя трябваше да отрази поне частица от дракона, но Ноздорму видя само чернота. Умът му се пресегна още по-дълбоко, насочвайки се към ядрото… и истината.
И тогава от мастиленочерната вода изникнаха пипала и сграбчиха крилата, лапите и врата му.
Аспектът едва успя да реагира навреме, преди да бъде завлечен под повърхността. Той започна да се бори с черните нишки, но те го стискаха здраво. Всичките му крайници бяха впримчени, а пипалото около гърлото му се затегна, отрязвайки му достъпа до въздух. Ноздорму осъзнаваше, че тези усещания са само илюзия, но бяха могъщи и се отразяваха в действителността. Умът му беше пленен от това, което се спотайваше в Кладенеца и ако не се измъкнеше веднага, щеше да умре също толкова истински, колкото и ако илюзиите бяха реалност.
Ноздорму издиша… и Кладенецът се покри с поток блестящ пясък. Пипалата се сгърчиха и отпуснаха хватката си. После се свиха, защото магията ги бе състарила с векове.
Но докато те се свличаха надолу, от водата изскочиха други. Аспектът на времето очакваше това и размаха криле яростно, за да набере височина. Четири черни пипала замахнаха, без да го достигнат, а после потънаха.
Внезапно полетът на дракона бе прекъснат от ново пипало, впримчило опашката му. Докато Ноздорму се обръщаше, за да се справи с него, се появиха и други. Изникваха от всички посоки и този път бяха толкова много, че не можеше да ги избегне всичките.
Той отблъсна едно, после второ и трето… а после се оказа хванат от повече от дузина, всяко от които се усукваше около него с чудовищна сила. Драконът потъваше към бушуващия Кладенец бавно, но неотклонно.
Под него се оформи водовъртеж. Аспектът почувства ужасяващата му всмукваща сила дори от височината, на която се намираше. Разстоянието между Ноздорму и водата се смаляваше.