В миналото друидът бе използвал наученото от своя наставник, полубога Ценариус, за да се носи из Смарагдовия сън. Сънят бе място, където светът изглеждаше такъв, какъвто би бил, ако не съществуваше не само цивилизация, а даже какъвто и да е живот. През него нематериалната форма на пътешественика бързо можеше да прекоси континентите. Така Малфурион бе успял да проникне през магическите бариери, заобикалящи цитаделата на кралица Азшара, за да шпионира Аристократите и командирите на Пламтящия легион. Беше използвал това свое умение, за да разруши плановете на Ксавиус, съветника на кралицата, и когато бе успял да се измъкне от жестокия плен, в който го беше вкарал магьосникът, временно бе унищожил портала, през който минаваха демоните, заедно с кулата, в която се намираше.
Сега обаче великият демон Аркемонд беше подсилил тези бариери и дори Смарагдовият сън не предлагаше път през тях. Малфурион не спираше опитите си да ги пробие, но със същия успех можеше да се блъска в реална стена.
Чувството, че не само Тиранде, но и Илидан е вътре, по никакъв начин не му помагаше.
— Елун ще бди над нея — отвъдна твърдо Ронин. — Тя изглежда е любимка на Майката Луна.
Младият друид нямаше как да оспори това твърдение. Съвсем неотдавна Тиранде не беше нищо повече от млада послушница на служба в храма на лунната богиня. Но пристигането на Легиона я бе променило може би дори по-силно, отколкото него. Силите й се развиха значително и за нейна огромна изненада, когато върховната жрица падна смъртно ранена в битка, тя избра не друг, а Тиранде за своя наследничка пред мнозина много по-опитни и висшестоящи сестри. За съжаление новопридобитата й длъжност в крайна сметка доведе до пленяването й от трансформирания Ксавиус и неговите сатири. Някогашният съветник най-накрая плати цената за действията си, но това не можеше да спаси Тиранде.
— Страхувам се, че може би дори Елун не може да се изправи срещу мрака на Саргерас.
Ронин смръщи вежди.
— Приказки като тези няма да ти помогнат по никакъв начин, Малфурион. — Той се обърна. — И определено ще се радвам, ако не говориш така пред новите ни приятели.
За момент друидът забрави за нещастието си, когато от посоката, от която бе дошъл магьосникът, се появиха сенчести фигури. Незабавно стана ясно, че принадлежат към няколко различни раси, защото някои от тях бяха не само по-мускулести, но и много по-високи от нощния елф, докато други не достигаха дори до ръста на Ронин. Но всички се движеха с усещане за сила и решителност, които (друидът трябваше да признае) неговият народ тепърва започваше да открива у себе си.
Носът му подуши аромат на мускус и той веднага се напрегна. Космато създание с набедрена превръзка и огромно копие в ръка спря пред него и погледна надолу към нощния елф. Дъхът на гиганта излизаше с тежко сумтене, което караше халката, прекарана през носа му, да трепти леко. Муцуната му бе повече от една стъпка дълга и от двете й страни, сякаш жигосани, се намираха две черни като въглен очи, които горяха с решителност. Два опасно изглеждащи рога се издигаха напред и нагоре от грубоватото и сбръчкано чело.
Таурен…
— Това е… — започна Ронин.
— Знай, че пред теб стои Хулн Хаймаунтън1, нощни елфе. Хулн с орловото копие! — Той вдигна оръжието, показвайки острия извит връх, изкован в прилика на орлов клюн. Дръжката бе покрита по цялата си дължина със стегната кожа, изписана със знаци на езика на народа на Хулн. Малфурион знаеше достатъчно за таурените, за да разбира, че тези символи отбелязват историята на оръжието от неговото изковаване, през всички епични битки, водени от притежателите му. — Хулн, който говори от името на всички събрани племена.
Бикоподобното същество грубо разтърси глава, за да подчертае думите си. По козината му имаше повече от две дузини плитки, повечето от които висяха под челюстта му. Всяка една представляваше белег за повален враг по време на битка.
Ниската, но мускулеста фигура под дясната ръка на таурена изсумтя. В създанието се долавяше някакво смътно сродство на чертите с тези на Ронин. С това обаче приликите свършваха. Конструкцията му го караше да изглежда така, все едно някаква могъща сила — може би или тауренът, или подобният на мечка великан зад него — е взела боен чук и е сплескала брадатото същество с няколко силни удара.
А още по-впечатляващо бе това, че чужденецът бе създаден от камък, а не от плът.