Грубоватата му кожа представляваше сивкав гранит, а тесните очи — блестящи диаманти. Брадата всъщност бе изградена от тънки минерални образувания, които изглеждаха така, сякаш създанието е посивяло с възрастта.
Джуджето — защото Малфурион знаеше, че този странен народ се нарича именно така — бръкна в един от многото си колани и извади глинена лула и кутийка с огниво. Докато запалваше лулата, огънят за кратко очерта по-ясно издяланото лице, особено големия кръгъл нос. Независимо от това дали сивото в брадата показваше напреднала възраст, или не, джуджето излъчваше всичко друго, но не и слабост. Макар и изградено от камък, то носеше наметало с качулка, широки ботуши и панталони и риза, подобни на тези, използвани от миньорите. На гърба му беше закачена брадва, голяма почти колкото него, с единично, невероятно добре наточено острие.
— Дунгард Айрънкътър2, говорещ от името на клановете на земните — бе единственото, което каза, тъй като джуджетата не си падаха много по разговорите.
Земните. Малфурион се постара да запомни последното. Джудже беше дума от езика на нощните елфи, при това пренебрежителна.
Подобното на мечка нещо зад Дунгард внезапно изръмжа. Нито джуджето, нито тауренът обърнаха внимание на звука, но Малфурион инстинктивно отстъпи крачка назад.
Създанието се приведе напред. Наподобяваше мечка, но се движеше повече като човек или нощен елф. В някои отношения на Малфурион му изглеждаше като боговете-близнаци Урсок и Урсол, но явно бе примитивно. Носеше бледокафява набедрена превръзка и огърлица от нокти. Краката на звяра имаха по три пръста и когато вдигна дясната си ръка, в която стискаше бухалка, а другата стисна в юмрук, се видя, че там има по четири пръста.
Създанието изръмжа отново, но този път звучеше мъничко по-различно.
— Фърболгът Унг Ак казва, че говори от името на глутниците — преведе с готовност Ронин.
Зад тях имаше други, но те не пожелаха да пристъпят напред, поне в този момент. Малфурион се вгледа в уникалното сборище, а после се обърна към магьосника с възхищение.
— Убедил си всички тях да дойдат…
— Двамата с Брокс помогнахме, но това е най-вече дело на Крас.
Малфурион затърси с поглед сред тълпата от същества, но не видя ментора на Ронин. На пръв поглед високият магьосник, облечен винаги в закачулена сива роба, приличаше на нощен елф повече от всеки друг от странниците. Със сигурност повече от Брокс — едрия зеленокож войн, наричащ сам себе си орк. Да, Крас можеше и да мине за нощен елф, но само за отдавна умрял такъв, тъй като кожата му бе много, много бледа, а по-голямата част от косата му носеше сребрист оттенък. Също така чертите му бяха по-ястребови от тези на народа на Малфурион. В добавка очите му наподобяваха по-скоро тези на Ронин, но бяха по-издължени и тесни, а в тъмните им зеници гореше огънят на древна мъдрост.
Древната мъдрост на създание, което в действителност беше дракон.
Една фигура се запромъква към тях. Не Крас, а Брокс. Зеленокожият боец изглеждаше уморен, но все така излъчваше предизвикателство. Оркът беше войн, воювал през целия си живот. Носеше белези по цялото си тяло, дори и върху бивните, подаващи се от долната му устна. Мускулатурата му си съперничеше с тази на таурена. Лорд Старей игнорираше Брокс, смятайки го за звяр, не по-различен от Хулн или фърболга, но всички останали уважаваха здравата десница на орка, особено когато стискаше дървената брадва, която Ценариус и Малфурион му бяха направили с магия.
Друидът продължаваше да търси Крас, но старият магьосник го нямаше. На елфа това никак не му хареса.
— Къде е той?
— Каза, че има нещо друго за вършене, при това бързо, независимо от последствията — отвърна с горчиво стиснати устни Ронин.
— А какво значи това?
— Нямам и най-малка представа, Малфурион. В много отношения Крас има доверие единствено на себе си.
— Ние имаме нужда от него… Аз имам нужда от него…
Ронин постави ръка на рамото на нощния елф.
— Обещавам ти… ще я спасим.
Малфурион не бе толкова убеден в това, също както не вярваше, че лорд Старей ще приеме съюзници като тези. Мисията, на която бяха поели Ронин и неговите спътници, не беше одобрена от командира на армията, но Крас бе убеден, че когато благородникът се изправи пред реалната помощ, която другите раси можеха да му окажат, ще види смисъла в съюза с тях. Но това да убедиш Десдел Старей можеше да се окаже много по-трудно начинание от комуникацията с фърболги.