Друидът най-накрая се примири с факта, че няма незабавно да се заемат със спасяването на Тиранде. В действителност те вече бяха пробвали всичко възможно, поне за момента. Но въпреки че си налагаше да се съсредоточи върху новодошлите съюзници, Малфурион не спираше да се опитва да измисли начин за спасяването на приятелката си от детинство… и в същото време да открие истината за съдбата на Илидан.
Джуджето изпуфтя вяло с лулата си, докато Хулн чакаше с търпение, неочаквано при агресивен вид като неговия. Унг Ак подуши въздуха, поемайки различните миризми, носени от лекия ветрец, но не спираше да стиска здраво бухалката.
Ронин огледа потенциалните им сподвижници и отбеляза:
— Разбира се, няма как да отрека, че бих дал мило и драго Крас да беше тук сега. Нямам търпение да видя лицето на Старей, когато тази сбирщина се изправи срещу него…
Челюстта на благородника увисна. Очите му се оцъклиха до възможния за расата му предел. Пръстите му се сгърчиха спазматично и щипката фин бял прашец, стигнала половината път до носа му, се разсипа на пода.
— Какво сте довели в редиците ни?
Изражението на Ронин остана спокойно.
— Единствения ни шанс да компенсираме загубите си и може би дори да спечелим.
Лорд Старей яростно отметна богато извезаната си пелерина настрани. Движението бе ознаменувано с вихър от преливащи се зелени, оранжеви и лилави линии. В контраст с наметалото, бронята му бе в доста по-типичното сиво-зелено, носено от повечето нощни елфи, макар и на гърдите й да имаше гравиран символа на неговия Дом — множество миниатюрни, очертани с кристал звезди, в центъра на всяка от които имаше по едно златно кълбо. На масата, използвана за картите и обсъждане на стратегията, лежеше шлем с подобна декорация.
Високомерният нощен елф ги изгледа над дългия си остър нос.
— Нарушил си директна заповед, да! Ще те окова във вериги и…
— И аз ще ги разтопя, преди да са се заключили. След това ще напусна армията заедно с, подозирам, някои от приятелите ми.
Беше изказано простичко, но всички, събрани наоколо, усетиха заплахата. Старей погледна към тримата други благородници, които бяха с него, когато Ронин и Малфурион дойдоха, за да обявят пристигането на съюзниците. Те отвърнаха на взора му с празен поглед. Никой не искаше да поеме отговорността за това, командирът им да изхвърли от армията най-великите им бойци.
Предводителят на нощните елфи внезапно се усмихна. Малфурион едва удържа треперенето си при тази усмивка.
— Простете ми, господарю Ронин! Говорех прибързано, да, прибързано! Със сигурност не бих желал да обидя вас и вашите… — Той бръкна в кесията си, извади малко бял прашец и го вдиша през едната си ноздра. — Всички носим отговорност. Ще се справим с това по най-подходящ начин, колкото и несправедливо да е била прехвърлена отговорността върху някои от нас. — Той махна небрежно към входа на шатрата. — Непременно поканете онези… поканете ги да влязат.
Ронин подаде глава навън и извика. Двама войници пристъпиха вътре, последвани от един офицер, когото Малфурион познаваше добре. Джарод Шадоусонг някога бе капитан на стражата на Сурамар, докато не го сполетя ужасният късмет да арестува Крас. В последвалите събития той се озова в нежеланата от него роля на надзирател на странниците — заповед, дадена му от покойния лорд Рейвънкрест. Старей остави Джарод да изпълнява старите си задължения, макар и отдавна да бе станало ясно, че никой не може да задържи разностранната групичка на едно място, особено стария магьосник.
Веднага след Джарод влязоха Хулн, фърболгът и Дунгард. Зад триото нахлуха още цяла дузина войници, които бързо заеха стратегически позиции, за да защитят командира си.
Носът на Старей се сбърчи. Той не направи особено голям опит да прикрие презрението си. Хулн стоеше неподвижен като камък. Унг Ак се ухили, показвайки множество остри зъби.
Дунгард си пушеше лулата.
— Бих предпочел да загасиш този инструмент — отбеляза благородникът.
В отговор джуджето изпусна ново кълбо дим.
— Непростимо! Виждаш ли с какви зверове и измет очакваш да се съюзим? — изръмжа Старей, вече забравил думите си, изречени пред Ронин само минута по-рано. — Народът ни никога няма да приеме това!
— Като командир, вашата роля е да ги накарате да разберат — отвърна спокойно магьосникът. — Също както се е наложило тези тримата и останалите представители на другите раси да постъпят със собствените си народи.