Той се взира изпитателно в мен.
— Ти и съотборниците ти ще бъдете преместени на безопасно място. Ще се видим след края на турнира
После той става от леглото ми и си тръгва.
27
Тази нощ спя лошо. Болничното легло не ми пасва и каквото и да правя, не мога да се разположа удобно на него. Когато най-сетне се унасям, в съня ми се промъкват стари спомени — сцени от времето, когато бях осемгодишна и живее в Ню Йорк.
Един ден се прибрах от училище, стиснала в прегръдките си годишника.
— Татко, ето го! — извиках, щом затворих вратата след себе си. Онази година училището бе възложило на моя трети клас да украси предната корица и цялата предишна седмица старателно бях рисувала сложните завъртулки по ъглите ѝ. Може и да не съм наследила артистичната ръка на баща ми, но все пак различавах кога нещо изглежда добре и трудът ми за корицата определено беше нещо, с което ми се искаше да се похваля.
Чак след секунда забелязах, че вкъщи цари пълен хаос — навсякъде бяха разхвърляни ивици от хартия за акварел, разкроени дрехи се въргаляха на малки купчини по пода, четки за рисуване и кофички бяха пръснати по масата за хранене. В единия ъгъл на стаята стоеше рокля, сглобена оттук-оттам, над която той явно работеше, забодена на десетина места върху бюст-манекен. Захвърлих раницата си до входната врата и се загледах, а татко изтича покрай мен, стиснал няколко карфици в уста.
— Татко? — повиках го, и когато той не ми отговори, подвикнах по-силно. — Татко!
— Закъсня! — Той ми хвърли навъсен поглед и отново влезе в ритъма си на работа. — Помогни ми да извадя снежния грах от фризера да се размразява.
— Извинявай… довършвах си домашното в библиотеката. Но виж! — Вдигнах годишника ухилена. — Донесоха ги!
Мислех си, че погледът му незабавно ще скочи към завъртулките на корицата, че той ще цъфне в познатата усмивка и ще притича да ги огледа по-внимателно. „О, Еми! — щеше да каже. — Гледай само какви линии!“
Ала той изобщо не ми обърна внимание и започна да оформя поредната част от роклята. Тананикаше си някаква мелодия, която знаех, но не можех да се сетя точно коя е, а ръцете му леко трепереха, докато работеше. Загазила ли бях? Изредих наум списъка на възможните си грешки, но това даде нулев резултат.
— Какво ще готвиш за вечеря? — попитах в опит да го разговоря и сложих годишника на кухненския плот. Събрах четките му, разхвърляни по масата за хранене, пъхнах ги пак в буркана за четки и те изтракаха шумно. После прилежно забърсах масата с мокър парцал. Лаптопът му стоеше отворен отгоре ѝ и аз мернах някакъв сайт с изписани в него цифри в яркочервено, изображения на карти и зарчета, както и на някакъв символ, за който по-късно разбрах, че е на банда.
Пишеше — 3290 долара.
— Татко, какво е това? — попитах.
— Нищо — отговори ми без дори да се обърне.
Тогава още нямаше как да знам, че това е комарджийският сайт на голяма престъпна група, но пък знаех твърде добре какво означава минусът пред червените цифри. Въздъхнах тежко.
— Татко. Ти каза, че не трябва да си харчиш парите така.
— Знам какво съм казал.
— Каза, че ще спреш.
— Емика.
Не долових предупреждението в тона му.
— Ти обеща — настоях, повишавайки глас. — Сега пак няма да имаш пари за сметките. Ти каза…
— Млъкни.
Гласът му изплющя като камшик. Вцепених се, думите увехнаха на езика ми. Шокирана, се извърнах към бащиното лице. Най-сетне очите му се взряха в моите и искрите в тях заблестяха трескаво от ярост. Бяха зачервени от плач. И светкавично разбрах какво се е случило. Само едно нещо можеше да превърне баща ми от нежен и безгрижен човек в сърдит и жесток.
Майка ми му се беше обадила.
Яростните искри вече бяха започнали да гаснат.
— Не исках да го кажа… — каза той и поклати глава, сякаш бе объркан. — Еми…
Но вече и у мен се бе надигнал гняв. Преди татко да успее да каже още нещо, направих крачка встрани и свих устни.
— Тя ти се обади, нали? И какво ти каза този път? Че ѝ липсваш?
— Емика… — Той посегна да ме хване за лакътя, но аз вече се бях извърнала и тичах към стаята си. Пронизителен звън отекна в ушите ми. Последното, което видях, преди да затръшна вратата, бе баща ми, застанал пред недовършеното си творение, фигурата му прегърбена, извърната в моята посока. После изпълзях на леглото си и се разплаках.