И тогава давам на пауза.
proj_ice0_HT1.0
Кликвам върху него. И много ясно, изскача съобщение за грешка, което ме уведомява, че файлът вече не съществува. Но този път пускам хак, който независимо от това принуждава файла да се отвори. Болничната стая около мен изчезва и потъвам сред поле от смачкан призрачен код.
Изцяло безсмислен, частично повреден — точно като файла, пратен от Тримейн. Дръпвам онова, което ми е изпратил, а после пускам двата файла заедно и ги снаждам в един. И изведнъж се събира достатъчно инфо, че файлът да се отвори.
Ахвам. Това е файл със спомен.
Стоя сред нечий записан спомен, Срещата се провежда на просторно, слабо осветено място… Изоставена гара? Каквото и да е, то със сигурност е истинско, физическо местоположение. Паяжини висят във въздуха между арките, тънки снопове лъчи прорязват мрака и се разбиват в прашния под. Хората са се събрали в широк кръг, но не разговарят, а лицата им са скрити в сенките. Някои са само виртуални фигури, сякаш са се логнали от всички краища на света.
— Парчето е готово — казва някой.
Сепвам се, когато осъзнавам, че думите идват от човека, чийто спомен гледам в момента. Това е гласът на Рен. Това е един от спомените на Рен.
Една от тъмните фигури кимва така леко, че за малко да го пропусна.
— Вързана ли е? — пита. Думите му излизат като шепот, но от начина, по който арките се извиват към тавана, мога да чуя думите му тъй ясно, като че стои точно до мен.
Гледната ми точка — Рен — кима.
— Ще тръгне в мига, в който последният свят от шампионата зареди.
— Покажи ми.
Авторитетът в гласа на мистериозната фигура ме кара да замръзна. Това е Нула в истинския живот, от плът и кръв.
Рен се подчинява. Секунда по-късно през слушалките ми зазвучава музика, познатият бийт на най-новото му парче. Когато стига до припева, той го паузира, след което изважда дълъг блестящ код и го вдига пред очите на всички.
— Това ще започне обратното броене на хакнатите артефакти — обяснява.
Поемам си рязко дъх. Хакнати артефакти? Отборите на финала ще имат хакнати артефакти?
Хакнати да правят какво?
— Добре — казва Нула.
После се оглежда из помещението, спира погледа си на всеки от присъстващите. Всеки от тях изважда пред себе си копие на задача, синхронизират се един с друг и проверяват напредъка си.
Рен също вади подобно копие. Очите ми се разширяват, докато го чета. Това търсех през цялото време — детайли за плана на Нула. По време на финалния мач той ще изключи оригиналните артефакти и ще ги замени с хакнати. Те ще са натоварени с вирус, който ще зарази играта и ще мине през всеки активен НевроЛинк потребител.
Ето защо Нула постоянно събира вътрешни данни за световете на Warcross. Ето защо е назначавал координати на последователите си. Искал е да се увери, че вирусът ще се активира на всяка локация, че никой щит няма да може да го спре.
Задъхвам се от напрежение, докато очите ми шарят трескаво по текста. Какво ще направи вирусът? Ще унищожи НевроЛинк? Защо ще иска да го унищожи? И какво ще причини това на хората, логнати по време на финалния турнир? Финалният турнир. Не е съвпадение, че е избрал точно този момент, за да отключи вируса. В пика на тази последна за сезона игра в НевроЛинк ще са се логнали максимален брой потребители. Хора от целия свят.
Защо Нула иска да унищожи тази технология, след като толкова го бива да борави с нея?
Рен отново проговаря.
— Трябва да провериш и още един — казва. — Емика Чен. Другият уайлдкард играч.
Нула се обръща към него.
— Открил ли си нещо?
— Тя е свързана с Хидео и извън турнира. По повече от един начини. Хванала е някаква диря и те търси. Ако открие нещо ценно и му докладва, той ще намери начин да спре всичко това.
При тези думи ме разтърсва студена тръпка. Рен ме е разкрил пръв; той е предупредил Нула за мен, може би дори по същото време, когато бях предупредила Хидео за него.
— Ще я проуча — гласът на Нула е спокоен. — Ще следим действията ѝ и ако се опита да го предупреди, ще ѝ попречим. Винаги можем да направим убийството двойно.
Споменът свършва. Докато гасне край мен, аз отново се връщам в болничната си стая. Седя с разтуптяно сърце, мислите ми бушуват и се чувствам по-самотна от всякога.
Двойно убийство. Тази среща трябва да се е състояла преди опита за покушение над Хидео — бях споделила информация с него и в отговор те бяха опитали да го убият. След това Нула беше дошъл при мен, за да ме предупреди да стоя настрана, предлагайки ми вместо това да се присъединя към него.