Отвън базарът прилича на грамадна циркова шатра, нашарена с широки черни и златни ивици, блестящи под гирляндите от крушки. Платнищата на входа ѝ се извиват на две страни и разкриват зейнала катраненочерна дупка, към чиято вътрешност се простира кадифен килим. При тази гледка инстинктивен страх незабавно свива стомаха ми. С татко веднъж бяхме ходили на среднощен излет сред гората и когато трябваше да минем през черния отвор в един разкривен дънер, едва не получих паникатака. Всичко в катранения мрак изглежда като части от чудовища. Входът на този цирк предизвиква точно същия страх — страх от влизането в черната неизвестност, отвъд която се таи някаква опасност. Всъщност този страшен вход е част от защитната обвивка на търговеца с цел възпиране на зяпачите. Ако те е страх да влезеш, значи сигурно ще те е страх и да купуваш.
От двете страни на входа стоят двойка близнаци на кокили. Щом се приближавам, те се навеждат към мен — лицата им са боядисани в бяло, а очите им са съвсем черни.
— Парола! — казват те в един глас с еднакви навъсени лица. Същевременно в центъра на полезрението ми се появява прозрачно поле. Въвеждам паролата за днес — поредица от трийсет и пет букви, цифри и символи. Близнаците се замислят, а после се дръпват настрана и мълчаливо ме подканят с дългите си ръце да вляза в базара. Вдишвам дълбоко и правя крачка напред.
Вътре цари пълен мрак. Продължавам да вървя, броя внимателно крачките си. Когато отброявам десет крачки, се спирам и завивам надясно. Правя още осем. Спирам, завивам наляво. Петнайсет крачки. Продължавам да вървя с такива дълги и сложни комбинации, докато най-сетне правя двайсет крачки напред и спирам на място. Потребителите, които не знаят как да минат през тази втора защита, ще попаднат безвъзвратно в клопката на мрака. После ще им трябват седмици, докато си върнат загубения аватар и профил.
Посягам и почуквам. За мое облекчение се разнася „чук-чук-чук“, все едно чукам на дърво. Разтваря се портал и влизам в грамадния търбух на цирк — цялото пространство е осветено от стотици висящи лампички.
Навсякъде има рафтове и поставки и по тях са изложени стъкленици, в които плават всевъзможни пауъръпи — алени скъпоценни камъни и бели мраморни топчета, космати кълба в цветовете на дъгата и кубове на сини райета, сфери на черно-бели квадрати и прозрачни мехури, подобни на сапунени. Някои от тези пауъръпи са използвани само веднъж в игри и никога повече не са били предлагани, други са прототипи — все още в процес на разработка в „Хенка Геймс”, но при все това вече попаднали по някакъв начин в ръцете на хакери, които ги продават тук. Над всеки е изписано със златни букви името му заедно със стряскащо високата му цена.
Внезапна смърт:
Б- 46 550. Атака на извънземни: Б- 150 000.
Тълпи от анонимни аватари се трупат пред редките екземпляри и бърборят превъзбудено. Охранителни ботове плавно обикалят пространството — изглеждат като дами с механични челюсти, дългоноси маски и черни чадърчета в ръце. Изучавам движенията им — винаги има някакъв шаблон в техния ход, колкото и безразборно да се движат. Сега пред очите ми възниква иконка с количка за пазаруване, а също и поле, в което мога да въведа сума. Оглеждам се и се възхищавам на всички изложени стъкленици, а после най-сетне намирам една, сложена върху пиедестал — в нея има замръзнала кристална сфера, повърхността ѝ е украсена с красиви пера от скреж.
Замразяване на отбор: Б- 201 000.
Според съпътстващото описание ще обездвижи целия противников отбор за цели десет секунди.
Всички, събрани около тази стъкленица, държат табелки за търг и разбирам, че той тече в момента. Включвам се и вземам подадената ми табелка от една дама — охранителен бот, наблизо. В момента тук патрулират пет бота — два се прехвърлят насам от търг, приключил преди малко. До стъкленицата стои момиченце — аукционерът, на главата с цилиндър, висок почти колкото самата нея.
— Двеста петдесет и една хиляди банкноти! — бърбори тя на висок глас като картечница. — Двеста петдесет и две ли чувам? — Някой вдига табелката си. — Двеста петдесет и две! Двеста петдесет и три ли чувам?