Какво беше това? За секунда стоя и примигвам и не знам какво стана току-що. Обзема ме ужас.
Пред мен аватарът на Шахира изчезва и на нейно място се появява Нула — бронята и непрозрачният шлем чернеят под бурното небе. Той се взира в мен.
— Ти го отключи — казва той. Говори тихо, гласът му прелива от ярост.
Стисвам зъби.
— Какво съм отключила? Край с теб! — изкрещявам му. — И с плана ти също!
Нещо в думите ми като че изненадва Нула.
— Ти не знаеш.
Не знам? Какво да не знам?
— Моят план — изрича той — беше да спра Хидео.
30
Какво?
Тръсвам глава. Не разбирам. Но миг по-късно Нула изчезва, а светът „Сребърен кръг“ около нас замръзва и прелива в черно. Когато мигвам пак, се връщам в хотелската си стая и игрите са приключили. Седя, стресната от тишината. Всичко свърши така изведнъж. Успях — и макар и още да не съм разбрала кой е Нула, знам, че съм осуетила плановете му, каквито и да са били те.
„Ти не знаеш. Моят план беше да спра Хидео.“
Какво, по дяволите, може да значи това? Какво не съм знаела? Нещо гъделичка подсъзнанието ми, дребна и мъчителна тревога.
И сякаш по даден сигнал пред погледа ми изскача покана. От Ашър. Приемам и познатото му лице се появява, все едно е в стаята с мен. Сияе.
— Еми! — възкликва той. — Ти успя! Победихме!
Успявам да му се усмихна и да смънкам нещо в отговор, но думите на Нула продължават да витаят в подсъзнанието ми.
Съобщението е от Хидео.
— Ще ти се обадя после, Аш — казвам, прекъсвам връзката и отговарям на Хидео като в мъгла. Ако мога да го видя лично, той ще ми обясни подробно казаното от Нула. Ще му разкажа за това, а той ще знае какво е имал предвид той.
Само половин час по-късно вратата ми се отваря, вдигам очи и виждам как Хидео влиза в стаята ми с двамата си бодигардове от двете страни. Той им прави знак с глава и двамата спират като един — толкова бързо се подчиняват, все едно са програмирани. После се обръщат, излизат и ни оставят сами. Не съм виждала Хидео от няколко дни, не и лично, и сърцето ми веднага откликва на присъствието му и трепва в гърдите ми. Скачам на крака. Той може да ми обясни какво става.
Хидео спира на крачка от мен и ми хвърля странен, тежък, намръщен поглед.
— Казах ти да заминеш.
Нещо в погледа му ме възпира да се доближа още. Думите на Нула отново се завръщат в паметта ми, увиснали са във въздуха между нас.
— Нула беше в играта — казвам. — Беше инсталирал вирус в артефактите. Преди да изчезне, ми каза нещо. Каза, че бил там, за да осуети твоите планове. — Намръщвам се. — Не разбирам за какво говори.
Хидео мълчи.
— Тоест… — продължавам, сега ме е страх да млъкна. — Мислех си, че възнамерява да задейства унищожаването на НевроЛинк, но не знаех защо иска това. — Впивам поглед в Хидео и внезапно се изпълвам с ужас какво ще ми отговори. — Ти знаеш ли?
Хидео свежда глава. Свъсил е вежди и цялата му стойка крещи, че няма желание да отговори.
Нула не може да е прав, нали? Какво не знам?
— За какво говори той? — питам, гласът ми е притихнал.
Най-сетне Хидео отново ме поглежда. Изражението му е призрачно — любопитното и игриво момче сега е скрито като зад воал. Лицето му е облечено във все същото сериозно изражение, но днес за пръв път имам лошо предчувствие, докато го гледам, сякаш е нещо повече от изражението на мълчалив създател. После той въздъхва и прокарва пръсти през косата си. Замахва във въздуха и между нас изскача познатият реещ се екран.
Връзка с Хидео?
Поколебавам се. После приемам поканата.
Когато връзката се задейства, до мен достига парченце от емоциите на Хидео. Притеснен е от нещо, обременен. Но освен това усещам, че е настроен оптимистично. За какво е оптимистичен?
— Винаги търсим начин да подобрим живота си чрез машините. Чрез данните. Вече от доста време се занимавам с разработването на идеалната изкуствена интелигентност — алгоритъм, който при прилагането му чрез НевроЛинк може да поправи недъзите на човечеството по-добре от всякакви човешки сили.
Смръщвам се насреща му.
— Да поправи недъзите ни? За какво говориш?
Хидео махва леко с ръка и изтегля нов екран помежду ни. Заглеждам се. Прилича на овал от цветове, зелени и сини, жълти и лилави, постоянно менящи се.
— В момента гледаш съзнанието на НевроЛинк потребител — обяснява той.