После пак сменя екрана. Овалът е заменен от друг, със свои собствени уникални цветове.
— И на друг потребител — той отново махва с ръка. — И на още един.
Зяпвам го невярващо.
— Всичко това са умовете на потребителите ти? Можеш да виждаш мислите им? Мозъците им?
— Мога и много повече. НевроЛинк винаги си е взаимодействал с човешкия мозък — продължава той. — Именно това прави виртуалната реалност толкова ефикасна и реалистична. Това правеше очилата специални. Знаеш го. Досега аз използвах този интерфейс като еднопосочна информационна система — кодът просто създаваше и илюстрираше онова, което мозъкът си пожелаеше. Ти мърдаш ръка — кодът мести виртуалната ти ръка. Мозъкът ти има пълен контрол. — Погледът му се е забил в моя. — Но информацията пътува в двете посоки.
Мъча се да проумея истината в думите му. Изобретението на Хидео използва най-добрия генератор на 3D ефекти в света — собствения ти мозък, за да ти създаде най-небивалата възможна илюзия за реалност.
Най-добрият мозъчно-компютърен интерфейс в света.
Поклащам глава, не искам да повярвам на думите му.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
Хидео се взира в мен за дълго, преди да отговори.
— Краят на мача — казва — активира способността на НевроЛинк да контролира умовете на потребителите.
НевроЛинк може да контролира потребителите си.
Осъзнаването ме поразява толкова внезапно и болезнено, че ми секва дъхът. Потребителите могат да контролират НевроЛинк с умовете си. Но кодът за обратна връзка може да се използва и по другия начин — въвеждаш команда и с нея нареждаш на мозъка какво да прави. Въвеждаш достатъчно команди — и може да се установи постоянен контрол върху мозъка. И Хидео е създал цял алгоритъм с тази цел.
Правя крачка назад и се подпирам на нощното шкафче.
— Ти контролираш мислите на хората… — казвам и поглеждам излъчваните кадри —… с код?
— Онези Warcross лещи бяха безплатни — напомня ми Хидео. — Доставиха ги почти на всеки човек в света, почти във всички кътчета на земното кълбо.
Новинарските емисии за дълги опашки, за откраднати доставки. Сега разбирам защо Хидео не се притесняваше за кражбите. Колкото повече потребители, толкова по-добре.
Хидео издърпва друго изображение на вътрешността на човешки ум. Този път цветовете са наситеночервено и тъмнолилаво.
— НевроЛинк може да регистрира кога емоциите на един потребител преминават в агресия — казва. — Може да отчете и дали планира да извърши нещо насилствено, при това с невероятна точност.
Той променя гледната ни точка и сега се взираме в самия човек, чието съзнание разглеждахме досега. Той се мъчи да извади пистолет от палтото си, челото му лъщи от пот, докато се готви да нахлуе в хранителен магазин.
— Това в момента ли се случва — успявам да промълвя.
Хидео кимва веднъж.
— В центъра на Лос Анджелис.
Точно когато човекът стига до входа на магазина, тъмният червен овал, представляващ съзнанието му, внезапно проблясва ярко. Новият алгоритъм на НевроЛинк занулява цветовете. Агресивното червено постепенно се разсейва до мека смесица от синьо, зелено и жълто. Човекът на екрана се заковава на място. Вече не се опитва да извади пистолета си. На лицето му се е изписала странна празнота, от вида на която цялата потръпвам. След това лицето му се отпуска, той примигва неуверено, а после излиза и тръгва надолу по улицата, сякаш напълно е забравил магазина.
Хидео ми показва и други видеа, събития, които се случват в момента по целия свят. Цветните карти на милиони умове, до един контролирани от алгоритъм.
— С времето кодът ще изучи от получаваните данни действията и реакциите на всеки човек. Ще се преобразува, за да се адаптира към съзнанието на всеки. Ще наглася фината си настройка, ще се шифрова, ще се усъвършенства, ще обогатява автоматичните си реакции, за да включи всяка една специфична подробност за евентуалните действия на човека. Той ще превърне сам себе си в усъвършенствана охранителна система.
Съдейки по кадрите, хората дори не знаят какво ги е споходило — а дори и за миг да са разбрали, кодът ще ги спре да мислят за това.
— Ами ако хората не го искат? Ами ако просто спрат да ползват НевроЛинк и лещите?
— Помниш ли какво ти казах първия път, когато ти дадох един чифт?
Още докато го казва това, аз си спомням думите му. „Лещите оставят безвреден слой с дебелината на не повече от атом върху повърхността на окото. Той играе ролята на проводник между лещите и тялото.“ Този слой ще остава върху очите и — независимо дали носим лещите си, или не — ще ни държи свързани с НевроЛинк. Бях разбрала напълно погрешно плановете на Нула. Той бе искал да координира унищожаването на този план. Да убие Хидео, за да му попречи да постигне целта си. Беше заложил бомба в общежитието ни в опит да ме изкара от играта и от осуетяването на крайната му цел. А може би и точно затова Хидео не бе спрял финалния мач, когато е забелязал, че нещата не вървят както трябва. Искал е да попреча на Нула да задейства своя замисъл чрез победата, за да мога да задействам неговите планове.