Невидимата публика надава рев — поощрителни възгласи и дюдюкания. И аз откликвам. Но вниманието ми все се връща към пауъръпа „Внезапна смърт“.
Недей.
— Смел опит от страна на „Бета“! Пен е работил по защитата си! — надвиква шума един от анализаторите. Докато говори, буреносните облаци най-сетне ни достигат и слънцето горе изчезва. — Всички ние временно загубихме следите на Кенто, но той като че преследва Джена! Целта и на двамата е пауъръпът „Внезапна смърт“!
Вятърът се стоварва с огромна сила върху всички ни. Разклаща плаващите из въздуха острови. Закапват едри капки дъжд.
Насочвам вниманието си към Джена и Кенто — те изглеждат като две ярки фигурки, устремени към надвисналия над скалите пауъръп. После пикирам надолу от островите и политам към тях двамата. Скоро вече се нося край кървавочервената „Внезапна смърт“ и наблюдавам как Джена и Кенто се носят към нея.
Фокусирам се върху пауъръпа. Теоретично, ако Джена или Кенто докопат „Внезапна смърт“, е възможно да успея да проникна в профилите им. Може да успея да задигна „Внезапна смърт“ направо от инвентара на някого от тях. И после да я продам.
Петнайсет хиляди долара.
Напук на мен самата сърцето ми подскача от внезапна възбуда. Възможно ли е да се получи? Хакване на редови Warcross мач никога не е осъществявано… Камо ли на официален мач от турнира?! Нечувано! Дори не знам дали мога да получа достъп до профилите им така, както в обикновения Warcross. Може изобщо да не успея да проникна.
Ако ме изловят и арестуват, ще ми отправят обвинения като към пълнолетна.
Не помръдвам от мястото си, разкъсвам се, гърлото ми е пресъхнало.
Ами ако наистина успея да го отмъкна успешно? Само този път! Та това е просто един пауъръп от игра — на никого няма да навредя. Никога не съм тествала познанията си за този хак в Warcross на подобна арена, но ако се получи, тогава какво? Мога да го препродам за хиляди. Мога да получа парите незабавно и да ги връча на господин Алсол, да си изплатя дълговете. Това може да ме спаси. И никога повече няма да ми се наложи да го правя.
Само този път!
Джена стига първа до пауъръпа. Има време само да го отмъкне от върха на скалата, преди Кенто да я връхлети.
Ако не взема решение сега, после вече ще е късно.
Инстинктивно се раздвижвам. Пръстите ми тракат като пощурели по плота на масата. Изкарвам директорията на играчите, после издирвам профила на Джена. Докато действам, Джена изритва Кенто и го отблъсква от себе си, а после се устремява в съвършена дъга надолу към океана. Горе в небето еква оглушителен гръм.
Името на Джена най-сетне изскача пред мен. Скръцвам със зъби — имам само няколко секунди. Недей! Но вече действам. Вадя пълен опис на виртуалното ѝ имущество. Превъртам, докато виждам чисто новата „Внезапна смърт“ в профила ѝ, алена и лъскава.
Единствената пробойна, която някога съм откривала в защитата, е един дребен бъг, когато потребителят тъкмо се готви да използва придобивката си. Когато обектът преминава от твоя профил към играта и бива използван, за частица от секундата той остава уязвим.
Пръстите ми треперят. Пред мен Джена посяга към новопридобитата си „Внезапна смърт“. Виждам как в нейния склад тя за кратко проблясва в златно. Сега е единственият ми шанс. Поемам рязко въздух, изчаквам… Недей!… и въвеждам една-единствена команда точно когато придобивката на Джена се откъсва от дланта ѝ.
Тръпка разтърсва цялото ми тяло. Застивам. Всъщност като че всички в играта застиват на място. После забелязвам, че Ашър се е втренчил право в мен. Сякаш ме вижда.
Примигвам. Това е невъзможно! Аз съм от публиката. Но Джена също се е вторачила в мен. Очите им са широко отворени. И точно тогава осъзнавам, че пауъръпът вече официално се мъдри в моя профил. Виждам го в инвентата си, в долния край на полезрението ми.
Успях! Хакът ми сработи.
Ала по някакъв начин успешното заграбване на пауъръпа ме е набутало право в турнира.
Около нас прокънтява съдийска свирка. Възгласите на публиката преминават в шокиран шепот. Не помръдвам от мястото си, изведнъж съвсем не знам какво да правя. Трескаво набирам друга команда в опит да се завърна сред публиката. Но полза никаква.
Всички — играчите, коментаторите, милионната публика — всички ме виждат.
— Ти коя си, по дяволите? — пита ме Ашър.
Аз само се вторачвам тъпо в него.
Проблясък на червена светлина залива сцената и един всезнаещ глас отеква навсякъде край нас.