— Не съвсем — каза Дани. — Стефани вчера си подаде оставката. Може и да не го знаеш още.
— Казаха ми.
— Имаш нужда от нея, Уорнър.
Тонът на Дани се бе променил. Говореше по-тихо и някак подкупващо.
— Изнудваш ли ме? — попита Фокс.
Стефани си задаваше същия въпрос.
Дани вдигна рамене.
— Надявам се, не искаш светът да разбере, че сме били на косъм от това няколкостотин хиляди души да се изпарят в небитието само защото си държал непременно да се закълнеш точно по обед в неделя, за да те покажат по телевизията. Да не говорим, че хората ти се опитаха да се набъркат в разследване, което целеше да разкрие заговора. Ако добавим и предателството на Личфилд, имаме сюжет за цял телевизионен сериал. Всички новинарски канали ще го предъвкват със седмици.
Дани не я бе посветил в плановете си, но тя се досещаше.
— Котън — каза той, — Личфилд ще се яви да даде показания, нали?
— Лично ме увери, че след като попремине болката, е на ваше разположение.
— Виждаш ли? Имаш свидетел.
Фокс се усмихна.
— Казвали са ми, че когато пожелаеш, можеш да бъдеш адски убедителен.
— Полека-лека ще научиш, че това е едно важно умение за този пост.
Фокс помисли малко и каза:
— За да сме наясно, не ти се вързах на играта в събота, понеже не представи никакви конкретни доказателства за каквото и да било. Не че не си давах сметка за риска, просто не бях готов да заложа всичко на вътрешното ти чувство. Но бях готов да преместя церемонията, ако и когато получа доказателства. Що се отнася до Личфилд, това беше моя грешка. Подведох се по думите му. Моят министър на правосъдието се оказа неподготвен и с него имахме разгорещена дискусия. — Фокс погледна Стефани. — Личфилд ни беше убедил, че не си това, което очевидно си. Моите извинения за тази погрешна преценка. Отряд „Магелан“ ще бъде възстановен и ще работи без каквато и да било намеса от моя страна или от страна на новия министър. И макар всички да знаем, че тази идея ми бе натрапена от вас, аз съм напълно съгласен с Дани: искам да ми пазиш гърба.
— Ще направя всичко по силите си, господин президент — каза тя, като сметна за необходимо на свой ред да отстъпи малко. — Ще видите, че мога да бъда лоялен войник.
— Кой съм аз, че да споря с човек, напускащ поста си с рейтинг на подкрепа шейсет и пет процента? — каза Фокс.
— Не знаех, че и ти си ми фен — подхвърли Дани.
— Понеже сме сами тук — отвърна Фокс, — нека да ти кажа, че добре управляваше тази страна. Навремето дори гласувах за теб. И двата пъти. Разбира се, политическата коректност не ми позволява да кажа това публично. Срещата ни тук в събота беше нагледен урок за моите хора. Искам да опазя тази страна, както я опази ти през последните осем години. За мен няма по-важна задача на тази длъжност. Знам, че съм новак в голямата политика, но се уча бързо.
Уорнър Фокс определено не беше Дани Даниълс. Но само бъдещето щеше да покаже дали това беше за добро, или не.
— На всички вас — продължи Фокс — моите благодарности. Страхотни сте. — Той посочи с пръст Котън. — Особено вие, господин Малоун. Заслужавате медал.
Котън поклати глава.
— Просто ми платете за отделеното време и ми дайте няколко дни почивка. Това ми стига.
Малоун излезе от Белия дом през Северната порта. Слънчеви лъчи пронизваха облаците. Градът бръмчеше в празнична треска; тепърва започваха празненствата по случай встъпването в длъжност на новия президент. В Лафайет Парк и по пешеходните улици се блъскаха тълпи от туристи, размахващи фотоапарати и видеокамери. Касиопея беше застанала до него, а Дани и Стефани вървяха след тях.
— Не исках да го казвам вътре — започна Дани, — защото това си е нашата малка тайна. Но другарчето на Стефани от парка се оказа право. В Москва се наблюдава повишена смъртност. Само вчера са станали три убийства. Преди малко четвърто. Разни министри, някои важни, други не толкова. Предполагам, че посланието е ясно.
Дани прегърна него и Касиопея и ги потупа приятелски по раменете.
— Благодаря ви за всичко. Страхотно се справихте. Новата администрация има нужда от всички вас. Помагайте им с каквото можете.
Черен седан чакаше до бордюра. Дани извади от джоба си ключове.
— Взех го назаем. Откога чакам този момент. Най-после ще мога и аз да карам автомобил.