— Какво ще кажат Тайните служби? — попита Стефани. — Имаш зачислена охрана, нали?
— Взех пример от стария Буш и отказах. Не ми трябват. От днес нататък сам ще се пазя.
Стефани поклати глава.
— Бог да ни е на помощ. Как ще се оправяш без бавачка…
— Нали имам теб! — Той посочи колата. — Да тръгваме, а?
— Къде отиваме?
— В болницата във Вирджиния, да видим Люк. От утре можеш да започнеш отново да събираш отряда. Искам също да стисна ръката на един храбър лейтенант от Военноморския флот на име Сю Бегин.
Стефани държеше в ръка дневника на Талмидж, който той й бе казал да вземе със себе си от Овалния кабинет. Дани го посочи с пръст и каза:
— Трябва да върнем това на стария Бегин. Моите хора го прегледаха и не можаха да открият някакви други тайни, които биха могли да предизвикат проблеми.
Тя изпита облекчение при тази новина.
— Освен това обещах на братството да им дадем библиотеката от имението на Чарън.
— Вече работим по въпроса — отвърна Дани. — Чувам, че била оцеляла след пожара, което си е истинско чудо. — Той протегна ръка да отвори вратата на колата. — Освен това имам подарък за моя племенник. Поръчал съм да му оправят колата. Ще стане като нова. За моя сметка.
Стефани не се съмняваше, че Люк ще се зарадва. Двамата се качиха и Дани запали двигателя. Но преди да включи на скорост, той свали стъклото и каза на Малоун и Касиопея:
— Хайде, със здраве. И да се обаждате.
Колата потегли, насочи се към Южния портал за автомобили и скоро се скри зад завоя между дърветата.
— Какво искаше да каже — попита той Касиопея — с думите „Имам теб“?
— Дълга история. Но мисля, че вече мога да ти я разправя.
Малоун беше заинтригуван.
— Убедена се, че Дани Даниълс скоро пак ще ни напомни за себе си — усмихна се Касиопея.
Малоун беше на същото мнение. Би било точно в стила на Дани.
Тръгнаха към портала за пешеходци при северната ограда. Бомбата вече бе извадена от тунела и експерти бяха потвърдили, че действително, както им бе казал и Дани, са ги делели секунди от детонацията. Студът в подземието бе удължил процеса на подгряване, давайки възможност на Малоун да я обезвреди. Огледът бе установил също, че и петте ядрени устройства са напълно годни за употреба. Тайните служби вече бяха запечатали входа за тунела откъм църквата с тонове бетон и планираха да направят същото и с участъка под Северната ливада.
Двамата крачеха бавно по асфалтираната алея към караулката. Той хвърли един поглед към добре поддържаната морава. Само преди ден се бе озовал под нея, затрупан в онзи тунел. Когато успяха да се измъкнат навън, и двамата с Касиопея докладваха единствено че бомбата е открита и обезвредена. Само те си знаеха какво бяха преживели там.
— Знаеш, че можеш да споделяш всичко с мен — каза Касиопея. — Надявам се, че и аз мога.
Малоун се извърна към нея.
— Естествено.
И двамата се бяха разкривали един пред друг в моменти на крайна уязвимост. Тя пред него — в Централна Азия, и още веднъж — в Юта. Той пред нея — вчера, в земята под краката им. При мисълта за това го обзе срам. Но все пак си казваше: добре че го бе чула Касиопея, а не някой друг. Все още усещаше успокояващата хватка на ръцете й около глезените си, докато студената земя го обгръщаше отвсякъде като гроб. Нищо през живота му не му бе дало толкова много сили и кураж. Учудваше се на собствената си емоционалност. Но тя имаше такова въздействие върху него.
Както й бе признал, той я обичаше. И какво лошо имаше в това?
Той й посочи с пръст Лафайет Парк, който се виждаше през портала.
— Зад онези дървета, през улицата срещу църквата „Сейнт Джон“, е „Хей-Адамс“. Винаги съм искал да отседна в този хотел. Робърт Лъдлъм редовно го използваше в романите си — шпионите му неизменно си пиеха питието в бара. Звучеше толкова загадъчно…
— Чувала съм, че сексът след сдобряване също бил много готин.
Малоун се усмихна. Тази жена знаеше как да го работи. Но той не й се сърдеше.
— Как смяташ да уредиш стая? — попита Касиопея. — Днес е денят на президентската клетва.
— Имам връзки по върховете — отвърна той. — Когато си тръгвахме от Овалния кабинет, Фокс ми бутна в ръката това. — Той й показа магнитна карта-ключ с логото на „Хей-Адамс“. — От президентския апартамент. Каза, че това била най-хубавата стая. Наша е за две нощи, с комплиментите на президента на Съединените щати. В момента той я опразва и си мести куфарите в Белия дом. Бил отседнал в „Хей-Адамс“ през последните няколко дни.