РА-115 си остава загадка. Никой не е виждал с очите си ядрено устройство с размерите на куфар, произведено в Съветския съюз. Въпреки това Станислав Лунев, най-висшият съветски разузнавач, избягал някога в Съединените щати (Глава 11), описва такива устройства в своята мемоарна книга „През очите на врага“. През 90-те Конгресът провежда изслушвания във връзка с предполагаемото им съществуване, като описанието им в романа (Глава 68) е заимствано от тези изслушвания. Необходимостта от загряване на пусковия механизъм (Глава 68) е добавена от мен.
Скривалища с оръжие на КГБ са откривани в Европа и Далечния изток (Глава 19), но никога в Съединените щати (Глава 66 и 68). Бившите архивари на КГБ са доказано най-добрият източник на информация. Дефинитивният труд по въпроса е озаглавен „Щит и меч: Архивът на Митрохин и тайната история на КГБ“, публикуван през 1999 г.
И накрая, няколко думи за Канада. Бащите основатели отчаяно са се стремили тази територия да се превърне в четиринайсетата колония, като в Конституцията фигурира текст, допускащ нейното автоматично присъединяване към новата държава (Глава 39).
Но това така и не станало.
А и двата опита за превземането й се провалили.
Канада се появява отново в полезрението ни в ранните години на XX в. Планът за инвазия от 1903 г. съществува (Глава 59, 61 и 62), като голяма част от текста в Глава 61 е цитиран дословно. На 21 май 1916 г. Военният колеж на Сухопътните войски представя план за военна офанзива, а всички отпуснати средства и подготвителни дейности, описани в Глава 62, отговарят на истината. Огромното военно учение на канадската граница през август 1935 г. също се е провело. Нови тревоги около Канада възникват през Втората световна война, особено свързани с евентуално завладяване на Англия от Германия; изготвен бил документ от 94 страници за начина, по който САЩ да получат контрол върху канадската територия. Съществува дори и книга по въпроса: „Защитата на една незащитена граница“ от Ричард А. Престън. Разбира се, всякаква връзка между Братството на Синсинати и тези събития е измислица.
За разлика от останалите ми романи този разглежда един по-неотдавнашен исторически период — Студената война. За мен беше вълнуващо преживяване да науча някои от тайните й, които тепърва започват да излизат на бял свят.
В апогея си КГБ е наброявало 700 000 служители, разпръснати в над двайсет управления. Както ЦРУ, така и АНС са създадени като пряк отговор на неговото присъствие. Агенти на КГБ са се представяли за дипломати, репортери, бизнесмени, университетски професори, дори за обикновени граждани, като са инфилтрирали всичко, което им се изпречи. За тях е нямало нищо свято. По едно време дори акордьорът на пианото в резиденцията на губернатора на Ню Йорк е бил заподозрян, че работи за КГБ.
В посочените по-горе мемоари Станислав Лунев прави коментар, който Стефани Нел оценява като толкова мъдър, че през цялата си кариера не го забравя (Глава 11).
Един добър съвет.
Колкото плашещ, толкова и поучителен.
Добрият шпионин е приятел с всички, а не призрак, дебнещ в ъгъла.
Благодарности
Искрени благодарности на Джон Сарджън, директор на „Макмилън“, на Сали Ричардсън, директор на „Сейнт Мартинс“, и на моя издател Андрю Мартин. Искам да благодаря и на Хектор Дежан в отдел „Реклама“, на Джеф Доудс и всички в „Маркетинг и продажби“, особено на Пол Хокман; на Джен Ендърлин, която отговаря за книгите с меки корици, на Дейвид Ротстейн, който направи корицата, на Стивън Саймън за отличното вътрешно оформление на книгата и на Мери Бет Рош и на хората в „Аудио книги“.