— Аз също мисля, че „Солидарност“ е начинът да премахнем Ялта — отвърна Рейгън.
Пукнатината в Желязната завеса се беше появила преди две години, в Гданската корабостроителница, с допуснатото от властите създаване на първия профсъюз извън комунистически контрол. Сега в него вече членуваха над девет милиона поляци — една трета от работната сила на страната. Начело беше електротехник на име Лех Валенса. Движението бе набрало мощ, сила и привлекателност — дотолкова, че миналия декември полското правителство бе обявило военно положение, за да го задуши.
— Направиха грешка с опита да смажат „Солидарност“ — каза Рейгън. — Не може да оставиш нещо да съществува година и половина и тъкмо когато е набрало скорост, да го обявиш извън закона. Правителството надцени силите си.
— Отправих дискретно предложение до полските власти — отвърна Йоан Павел. — Трябва да започнем преговори за бъдещето на „Солидарност“ и за вдигане на военното положение.
— Защо е нужно да се борите с тях?
Още със задаването на въпроса Рейгън видя ефекта, изписан върху лицето на събеседника си. Пратеничката го бе насърчила да повдигне темата.
— Разбирам. Нека продължат. С всяко свое действие те само отблъскват народа. Защо да им пречим? — усмихна се папата.
— Всякакви опити за противопоставяне на държавата срещу „Солидарност“ са като ракови клетки. Нека ги оставим да растат. Всяка дума против „Солидарност“ укрепва още повече движението. То се нуждае само от пари и Съединените щати са готови да ги предоставят.
Папата кимна, явно обмисляйки предложението. А то далеч надхвърляше онова, което хората на Рейгън бяха заявили готовност да приемат. Държавният департамент бе изразил несъгласие с тази тактика с мотива, че режимът в Полша изглеждал стабилен и се ползвал с популярност. По подобен начин звучаха и техните оценки за Москва и СССР.
Но те грешаха.
— Натискът отвътре нараства с всеки изминал ден, а Съветите нямат никаква представа как да овладеят ситуацията. Комунизмът не разполага с нужните средства, за да се справя с обществено недоволство, извън отприщване на насилие и терор. Единственият морал, който Москва признава, е онзи, който служи на собствената й кауза. Комунистите са запазили за себе си правото да извършват всевъзможни престъпления. Да лъжат. Да мамят. Да правят всичко, което им хрумне. Нито една подобна политическа система не е успявала да оцелее. Сривът е неизбежен. — Рейгън замълча за миг, после добави: — Но ние можем да го ускорим.
— Дървото е кухо, трябва му само едно добро разтърсване и гнилите ябълки ще изпадат. Комунизмът е зло. Той не дава свобода на хората — отвърна Йоан Павел.
Това бе възглед на папата, за който пратеничката бе уведомила Рейгън и който той се бе надявал да чуе. Никога преди един папа и един президент не бяха заговорничили по този начин, нито пък можеха да признаят публично, че са провеждали подобен разговор. Църквата си бе наложила изрична забрана да се меси в политиката. Но това не означаваше, че Църквата си затваря очите пред потисничеството. Особено когато се извършва толкова явно. Което беше още едно доказателство за Божията намеса. В този момент от човешката история Полша се бе озовала в окото на бурята. За пръв път от 450 години насам не-италианец — поляк — заемаше престола на свети Петър. А близо 90 процента от поляците бяха католици.
Дори сценарист не би могъл да го измисли по-добре.
Съветският съюз всеки момент щеше да изпадне в тежка криза. Рейгън усещаше приближаването й. Именно Полша беше опорната точка на лоста, който да бутне СССР в пропастта. И както при доминото, паднеше ли една страна, щяха да паднат всички. Чехословакия, България, Унгария, Румъния и всички други съветски сателити. Целият Източен блок. Един по един щяха да окапят като гнили ябълки.
И защо тогава да не ги побутнат?
— Ако ми позволите — продължи Рейгън, — веднъж ме попитаха: как да познаем един комунист. Отговорът е лесен. Комунистът е човек, който чете Маркс и Ленин. Но как да познаем антикомуниста? — Президентът замълча за ефект. — Това е този, който ги е разбрал.
Папата се усмихна.
— Приех да проведем този разговор — каза той, — защото исках възможност да бъдем честни един с друг. Мисля, че е дошло времето. Длъжен съм да ви попитам: какво ще кажете за крилатите ракети, които искате да разположите в Европа? Понастоящем под вашето ръководство Америка се въоръжава безпрецедентно, харчат се милиарди долари. Това ме притеснява.