Йоан Павел очевидно си даваше сметка за тази връзка. Предишната година и по двамата бяха стреляли от близко разстояние. При Рейгън куршумът бе заседнал в белия дроб, докато при Йоан Павел и двата бяха минали през торса, по чудо без да засегнат жизненоважен орган.
— Бог ни спаси — каза Рейгън, — за да сторим онова, за което сме призвани. Какво друго обяснение би могло да има?
Той винаги си бе мислил, че всеки човек се ражда с божествена цел. И че всички тези цели са подчинени на един цялостен план, извън контрола на отделната личност. Знаеше и друго: че папата също вярва в силата на знаменията и в Божията воля.
— Съгласен съм, господин президент — каза папата тихо, почти шепнешком. — Трябва да го направим. Заедно.
— В моя случай стрелецът беше просто някакъв луд. Но във вашия бих казал, че го дължите на Съветите.
От ЦРУ бяха открили връзка между неуспелия убиец на Йоан Павел и България, с пряко продължение към Москва. Белият дом бе предал информацията на Ватикана. Наистина, категорични доказателства нямаше, но идеята на руснаците бе да унищожат „Солидарност“, като ликвидират нейния духовен и морален водач. Разбира се, Съветите не можеха да си позволят да се окажат пряко замесени в заговор за убийството на лидера на един милиард католици.
— „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ — цитира Йоан Павел. — Отмъщението би било недотам християнско, нали?
Рейгън реши да отговори с друг стих от „Римляни“:
— „Не отмъщавайте за себе си, а дайте място на Божия гняв.“
— „И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го. Защото, вършейки това, ти ще трупаш жар на главата му.“
Точно така щяха да постъпят.
Папата бе видял с очите си нацистките зверства; като член на съпротивата, Карол Войтила бе станал свидетел на невъобразимия ужас, който бе преживяла Полша. След войната бе направил всичко, за да попречи на Съветите да обрекат на нови страдания полския народ. Йоан Павел беше изключителна личност — героичен, начетен и смел. Хората черпеха сила от него.
Той се бе оказал на точното място в точното време, с точните мисли в главата.
— Още в мига, когато паднах на площада — заяви Йоан Павел, — имах ясното съзнание, че ще бъда спасен, и тази увереност не ме напусна нито за момент. Дева Мария се намеси този ден и ми помогна да оцелея. Вярвам го с цялата си душа. И нека Бог ми прости, но аз наистина съм задължен на Съветите. Не само за онова, което можеха да ми причинят, но за страданията, които са причинявали на милиони хора през всичките тези години. Простих на моя неуспял убиец. Отидох в килията му, коленичих и се молих заедно с него и той се разплака заради греха си. Дошло е време и онези, които го изпратиха, да осъзнаят своя грях.
В твърдия поглед на Йоан Павел Рейгън видя решителност, готовност за борба. Той също бе готов. На седемдесет и една беше в по-добра форма откогато и да било. Лицето му грееше от прилив на нови сили след опита за убийство. През изминалите десетилетия много достойни мъже бяха премазани от огромната тежест на президентския пост. Кенеди бе загинал. Джонсън си бе тръгнал заради Виетнам. Никсън бе принуден да подаде оставка. Форд издържа само две години, а Картър едва изкара един мандат. Критиците наричаха Роналд Рейгън безразсъден каубой, застаряващ актьор, човек, очакващ другите да му казват какво да върши.
Но грешаха.
Рейгън беше бивш демократ, който преди много години бе сменил партийната си лоялност. Мнозина се бояха от него, нямаха му доверие. Други открито го презираха. Но той беше четирийсетият президент на Съединените щати, твърдо решен да заема този пост още седем години. Планираше да използва това време за една цел. Да унищожи Империята на злото. Тъкмо това представляваше Съюзът на съветските социалистически републики. Но той не можеше да постигне целта си сам. Нито се налагаше да го прави. Вече имаше съюзник. С хилядолетен опит в справянето с деспоти.
— Ще поддържам натиска — каза той. — Както политически, така и икономически. А вие от ваша страна — чрез духовно насърчение. Още едно ваше пътуване до Полша ще свърши добра работа. Но не веднага. След година-две.
Йоан Павел вече бе посетил веднъж родината си, през 79-а. Три милиона души се бяха събрали за литургия на Площада на победата във Варшава. Тогава Рейгън, още кандидат-президент, го бе гледал по телевизията. Видял бе мъжа в бели одежди, току-що слязъл по стълбичката от папския самолет, да коленичи и целува земята. И живо си спомняше думите, които папата повтарял отново и отново: