Выбрать главу

Не се страхувайте.

Тогава Рейгън си бе дал сметка какво може да постигне религиозният водач на един милиард души по света, особено човек, който владее сърцата и душите на милиони поляци. Той беше един от тях. Сънародниците му щяха да се вслушат във всяка негова дума. От Рим трябваше да идват послания за истина, любов и мир. Има Бог и всеки човек притежава неотменимо право да вярва в Него, свободно и без ограничения. Отначало Москва щеше да го игнорира, докато в един момент щеше да отвърне със заплахи и насилие. Тогава контрастът между тези две послания щеше да говори сам за себе си. А в това време Америка щеше да призовава за промени в Източния блок, да финансира пазарни реформи, да изолира Съветския съюз както икономически, така и технологично, с което бавно да го води към фалит. Щатите щяха и да подхранват същия страх и параноя, каквито комунизмът обичаше да експлоатира у другите.

Една перфектна война на два фронта.

Всеки от двамата разбираше и общата задача, и личните си отговорности. Време беше за един последен жест. Президентът стана и протегна ръка през масата.

Папата също се изправи.

— Нека и двамата успешно изпълним своите отговорности пред човечеството — каза Рейгън.

Папата кимна и двамата отново си стиснаха ръцете.

— Заедно — каза той — ще ликвидираме Съветския съюз.

В наши дни

1

Езерото Байкал, Сибир

Петък, 18 януари

15:00 ч.

Горчивият опит бе научил Котън Малоун, че по средата на нищото обикновено стават неприятности. И днешният ден не беше изключение.

Той наклони самолета на една страна, за да хвърли поглед надолу, преди да кацне. Слънцето беше слязло ниско на запад. Езерото беше покрито със зимен лед, достатъчно дебел, за да го пресичат колони от автомобили. Малоун вече бе забелязал камиони, автобуси и леки коли; следите от гумите им очертаваха временни шосета по твърдата като бетон повърхност. Имаше и коли, паркирани около пробити дупки за ловене на риба. Той си припомни, че в началото на XX в. през замръзналото езеро били прокарани дори железопътни линии, по които се движели влакове с провизии за фронта по време на Руско-Японската война.

Зимата бе стиснала в ледени клещи и суша, и вода. Температурата беше около петнайсет градуса под нулата, всичко беше покрито със сняг, но за щастие, поне в момента не валеше. Той завъртя щурвала и хоризонтира машината на 220 метра над повърхността на езерото. Самолетът му бе предоставен от Военновъздушните сили на Русия на едно малко летище край Иркутск. На какво се дължеше това руско-американско сътрудничество, Малоун нямаше обяснение, но Стефани Нел му бе казала да се възползва от него. За влизане в Русия обикновено се изискваха визи. Навремето, като агент на отряд „Магелан“, той неведнъж бе използвал фалшиви. Митническата проверка също би могла да създаде проблем. Но този път нямаше документи за показване, нито пък служебни лица, които да пречат на влизането му. Вместо това един изтребител Сухой, от новата двуместна модификация, го докара до военновъздушната база, северно от Иркутск, където видя паркирани в редица отстрани до пистата двайсет и пет бомбардировача Ту-22М. Самолет цистерна Ил II-78 ги бе снабдил с гориво във въздуха. От базата хеликоптер го бе откарал до мястото, където го чакаше сегашният самолет.

Беше Ан-2, едномоторен двуплощник със салон за дванайсет пътници. Тънкият алуминиев корпус се тресеше постоянно от вибрациите на витлото. Малоун не знаеше почти нищо за този съветски ветеран от войната, освен че се движеше бавно и вместо колела имаше ски за кацане при зимни условия.

Самолетът излезе от завоя и пое курс на североизток, заобикаляйки отдалече гористите брегове на езерото. Огромни отвесни канари, наподобяващи зъби на хищно животно, се спускаха надолу по стръмните склонове. В далечината за миг проблеснаха стоманени стълбове на далекопроводи. Отвъд бреговата ивица се редуваха равна гола земя със скупчени тук-там малки къщи и смесени гори от мура и бреза, над които се издигаха вечно покрити със сняг планински върхове. На билото на един скалист хълм набитото му око забеляза изоставени артилерийски батареи. Целта на пътуването му бе да огледа сградите, скупчени близо до източния бряг на север от устието на Селенга, която се вливаше в езерото след дълго лъкатушене през монголските степи. Задръстена от пясък, реката образуваше внушителна делта с множество ръкави и обрасли в тръстика наносни островчета, сковани от зимния лед в ъгловат безпорядък.