Выбрать главу

— Удариха ме с ракета — каза той на Стефани. — Самолетът е неуправляем, падам.

Двигателят угасна. Бордовите уреди също. Пилотската кабина беше цялата в прозорци; седалката на втория пилот беше празна. Малоун погледна надолу и видя само синкавия лед на езерото. В един миг старият Ан-2 се бе превърнал от самолет в четири хиляди килограма мъртво тегло.

Малоун усети как го обзема страх, през съзнанието му мина една-единствена мисъл:

Така ли ми е било писано да умра?

2

Вашингтон, окръг Колумбия

2:20 ч.

Стефани Нел гледаше вторачено високоговорителя на бюрото си.

— Още ли си там? — попита отново тя.

Отговорът пак бе тишина. Последните думи на Котън отекваха в ушите й.

„Самолетът е неуправляем, падам.“

Тя вдигна поглед през бюрото към седящия срещу нея Брус Личфилд, министър на правосъдието и неин шеф за още два дни.

— Той е в беда. Някой е свалил самолета му с ракета.

Бяха й дали кабинет в министерството. Обикновено работеше в собствените си охранявани помещения в централата на отряд „Магелан“ в Атланта. Но това вече не бе възможно; заради предстоящото встъпване в длъжност на новия президент й бяха наредили да се премести в столицата.

И тя знаеше защо. За да може Личфилд да я държи под око.

През декември Хариет Енгъл, която бе служила като трети пореден министър на правосъдието в администрацията на президента Дани Даниълс, бе подала оставка. Вторият мандат на Даниълс изтичаше и съвсем скоро не само страната щеше да има нов президент, но и друга партия щеше да владее Белия дом и повече от половината Конгрес. Дани бе опитал с всички сили да осигури избирането на своя човек, но не бе успял. Неговата магия сякаш се ограничаваше със самия него. Присъствието на Личфилд в кабинета й по това време на денонощието се обясняваше с факта, че бе поставен временно да отговаря за Министерството на правосъдието и за онова, което бе останало от отряд „Магелан“.

Преди два месеца, на сутринта след Деня на благодарността, я бяха уведомили, че не само я преместват на нова длъжност, но и закриват самия отряд. Новият министър, който след седмица трябваше да бъде одобрен от Сената, вече бе заявил, че смята „Магелан“ за дублираща структура на безбройните ведомства, от които гъмжеше изпълнителната власт. Министерството на правосъдието вече нямало нужда от тези служби, затова отрядът щял да бъде разформирован, а служителите му — назначени другаде.

— Остави руснаците да се оправят с това — каза Личфилд. — Помолиха ни за помощ, ти им я предостави, сега проблемът е техен.

— Сигурно се шегуваш! Имаме агент в беда. Не разчитаме на други да се грижат за нашите хора.

— Напротив, вече разчитаме. И не забравяй, че ти изпрати Малоун там без мое одобрение.

— Президентът ми възложи да го направя.

Личфилд не се трогна ни най-малко.

— Двамата с теб се договорихме, че всички оперативни решения занапред ще се съгласуват с мен. Но нищо такова не се случва. И двамата знаем защо. Защото аз нямаше да го разреша.

— Не ми трябваше разрешението ти.

— Напротив. Има преходно споразумение, според което сегашната администрация следва да държи новата в течение на всички свои действия, като всички оперативни решения следва да се вземат съвместно. Моя работа е да осъществявам комуникацията с новата администрация. По някаква причина обаче тази операция тръгна изцяло едностранно.

Личфилд беше кариерен бюрократ с осемнайсет години стаж зад гърба си. Назначен от Дани Даниълс и одобрен от Сената, последните пет години се бе изявявал като заместник-министър на правосъдието. Новият министър трябваше тепърва да решава кои от висшия ешелон ще запазят постовете си. Стефани знаеше, че Личфилд се натиска за висока длъжност, така че, когато посоченият от новия президент министър изрази намерението си да закрие отряд „Магелан“, той се възползва от възможността да докаже, че е готов да премине към новия отбор. При нормални обстоятелствата не би търпяла вмешателство в работата си, но с наближаващата смяна на караула в Белия дом всичко се беше объркало.

— Опита се да запазиш всичко в тайна — каза Личфилд, — но аз така или иначе го научих. И затова съм тук сега, посред нощ, дявол да го вземе! Със или без одобрението на Белия дом, играта приключва.