— Такива ябълки — подхвърли вятърномелничният, опирайки до материалната страна на въпроса, — се продават по три и петдесет бъчонката на чикагския пазар.
— И така — продължи съдията Менефи, като удостои със снизходителна усмивка прекъсналия го, — искам да ви предложа следното: по необходимост трябва да останем тук до утре. Дърва имаме предостатъчно. Следващата ни задача е да се забавляваме колкото е възможно по-добре, за да минава по-бързо времето. Предлагам да предадем ябълката в ръцете на госпожица Гарланд. Това вече не е плод, а, както казах, приз, награда, която символизира една велика човешка идея. Самата госпожица Гарланд престава да бъде индивид — за щастие, само временно — и ще представя своя пол (нисък поклон, изпълнен със старомодна изисканост). Тя ще бъде олицетворението, квинтесенцията на женския род, умът и сърцето, бих казал, на венеца на сътворението. В това си качество тя ще преценява и решава нещата по поставения въпрос.
Само преди малко нашият приятел господин Роуз ни ощастливи с увлекателен, но фрагментарен разказ за една романтична история от живота на бившия собственик на това жилище. Оскъдните факти, които ни бяха представени, откриват според мен безкрайно поле за всевъзможни догадки, за анализ на човешкото сърце, за упражняване на въображението — с една дума, за импровизации. Да не пропускаме тази възможност. Нека всеки от нас измисли свой вариант на историята на отшелника Редрът и неговата изгора, като започне от там, където господин Роуз завърши, тоест от разделянето на двамата влюбени пред портата. Но трябва да се уговорим: съвсем не е задължително да се предполага, че Редрът се е умопобъркал и е станал мизантроп и отшелник само по вина на момичето. Когато завършим, госпожица Гарланд ще произнесе Присъдата на Жената. Като духовен символ на своя пол, тя трябва да реши кой вариант отразява най-точно конфликта между сърцето и разума и най-вярно оценява характера и постъпките на годеницата на Редрът от женска гледна точка. Ябълката ще бъде предадена на този, който е удостоен с наградата. Ако всички сте съгласни, ще имаме удоволствието да чуем първия вариант от господин Динуинди.
Последните думи плениха вятърномелничарят. Той не беше от онези, дето все трябва да ги подканяш.
— Първокласна идея, господин съдия — каза искрено той. — Да съчиняваш, значи да се изказваш по-смешно, нали? На времето бях дописник на един спрингфийлдски вестник и когато нямаше новини, аз си ги измислях. Надявам се, няма да се изложа.
— Според мен идеята е очарователна — каза пътничката с грейнало лице. — Всичко ще бъде съвсем като игра.
Съдията Менефи пристъпи напред и положи тържествено ябълката в ръката й.
— В древността — каза той с приповдигнат тон — Парис е възнаграждавал със златната ябълка най-красивата.
— Аз бях на парижкото изложение — отбеляза вятърномелничният, — но не чух нищо по този въпрос. И все гледах да зяпам атракциите, ако не се въртя в павилиона с машините.
— А сега — продължи съдията — този плод ще ни даде ключа към тайните и мъдростта на женското сърце. Вземете ябълката, госпожице Гарланд. Изслушайте нашите непретенциозни романтични разкази и определете справедливо наградата.
Пътничката се усмихна мило. Ябълката лежеше в скута й под дрехи и завивки. Тя притисна гръб към защитното си укрепление — беше й топло и уютно. Да не беше шумът от гласовете и вятъра, сигурно щеше да се чуе как тя мърка. Някой хвърли дърва в огъня. Съдията Менефи подкани с глава мелничаря.
— Ще ни удостоите ли с първия разказ? — попита той.
Вятърномелничният седеше по турски, бутнал шапката чак на тила си, за да го предпазва от течението.
— Ами — започна той без ни най-малко смущение, — аз разрешавам това затруднение, да речем, по такъв начин. Разбира се, Редрът е бил разиграван здравата от този овен, който е имал пари за всякакви номера и се е опитвал да му гепи момичето. Ами, ясно, той отива при нея и я пита дали тя нещо не шикалкави. Та кой ще е доволен, ако някакъв айдамак се фука пред момичето му с каляски и златни бонове? Ами, той, значи, отива при нея. Ами, може да се е поразгорещил и да е разговарял с нея като неин собственик, забравяйки, че годежът още не е венчавка. Ами, предполагам, на Алис и е припарило под полата. И му е отговорила доста остро. Ами…