Мечта за всеки видиот, викаш? Така си е! Някои от големите клечки сигурно си имат такива биовани… Ама то е и опасно, разбираш ли? Колкото и добре да те поддържа ваната, не е като да си в тялото си — лека-полека то се скапва. Вържеш ли се веднъж и изкараш ли повече от пет-шест месеца във ваната, не мож се отвърза вече… в реалния свят си боклук.
А, в „Бучард“ редовно ни изключват, да не помислиш! Всеки месец за по един ден, също и ако ще имаме посещение от роднини… Ама стигнал ли си до „Бучард“, вече няма значение, щото тъй и тъй си напълно скапан.
Кво викаш? Що им бил персонал в игрите ли? Бе ти тъп ли си, или само се правиш? Хората, мой човек, плащат, за да ИГРАЯТ — и значи примерно някой трябва да ги нападне, та да стрелят по него… Ей го на, тука, в Урагана — подземниците от Изоставените квартали какво, да не би да са играчи? Може и да има някой изпаднал глупак, дето не иска да се изключи и да почне отначало, ама на такива тука им викаме Делириуми. Ей, имаше един Делириум в „Звездни герои“, ум да ти зайде. Луд като краставичка, ти казвам! Преди време — още преди да бачкам в играта — един мошеник го пребил и му прекарал картата. И нашият първо си я намерил и му смазал на нещастника мутрата. А после, понеже оня бил изиграл всичкото в банковата сметка, перкото останал в играта — изключи ли се, повече не би се върнал. Говореше се, че повече от два месеца не бил излизал… Съмнявам се, сигурно става дума за седмица-две, или пък някой в реалния свят го е сложил на система… Инак да е пукнал — ако не от глад, то от жажда, как му викат докторите, не обезводняване, ми дехитрация… Не, дехидратация! Във всеки случай Делириумът си върнал откраднатото, че и спечелил още. И си седи в играта. Някаква автоматика го изключва от време на време, колкото да поседи в реалния свят час-два… Мисля, преди да напусна, си беше купил биована и…
Както и да е, отвличам се. Значи, подземниците. Те всичките са от нашите. Почваш като подземник… и аз бях преди време. Поспечелваш малко пари, лепваш се към банда и така, та до върха. Кво мислиш — Бензиновия Чарли е от наште! Той затова е и толкова смахнат, де… Виж, другите не са. Обикновено върхушката е запазена за разни баровци, които повечето време киснат в играта… Но то си е тъй — на нас работата ни не е да шефстваме, а да слугуваме!
Ама инак не е толкоз лошо в игрите, да не си помислиш! То си е единственият живот, дето го имам и не бих го сменила, честно ти казвам, и за милиони… Да се върна в инвалидната бракма, как ли пък не! Златна да е, пак няма да ми ги има краката, нали? Е, за това съм тук… Ми да, готино е. Жесток живот, вярно, все едно дали си в Урагана, в Меча на Зората или в Звездните герои… Ама това си е то играта.
Виж, кофти е като те убият — или те ранят. Айде, ранен — иди-дойди. Махаш се към сервиза… Долу, в другия край на града, срещу Вавилонската кула, там е. Значи, забучваш в сервиза, ръсваш се и те оправят за нула време… иначе, като в реалния живот — раната полека си зараства… Да, хубаво е поне, че програмата не предвижда да те хване пневмония например. Обаче като те убият, нещата се смрънгясват…
Е, как защо? Ами, постоянните герои — по-известните бачкатори като нас — не могат да се върнат, като ги гръмнат, нали така? Тъпо ще стане, ако играчът те очисти и след пет минути пак си наоколо… Затова излизаш от играта. Мож’ да се върнеш с ново лице, ако „Бучард“ — специалистите там, де — отчетат, че си имал, как се казва, полезен принос и начи мястото ти е тука… Обаче в повечето случаи те изхвърлят. Ти кво, да не мислиш, че ей тъй, от кеф си тръгнах от Звездните герои? Ами! Бях станала шефка на орбитална база! Дето се казва, въртях половината игра… Обаче един печен мошеник искаше да прави на базата ми търговска кантора — да продава забранен софтуер. И като не му позволих, взе, та ме очисти. Еми, той играч, той плаща, нали знаеш — клиентът е прав. И Ябълката Поли, тряс — в Меча на Зората. Туй първия път, преди вещицата… При ени гейши. Ма не, не гейша — Пепеляшка в кухнята…
Какво? Не, не, не съм бачкала само в три игри! Просто тия двете другите най си ги обичам, а в Урагана съм вече повече от година. Инак, минала съм през едно кажи го двадесетина… Имаше там една, „Златна треска“ беше май… и други. Много други.
Не разбираш защо все пак съм тук? Защо ли си губя времето с теб? А, да, все пак ми плащаш за тая работа! Как да ти го обясня, журналистче? Казвам ти, че си турист тука… а аз тук живея. И толкоз.
Колко печеля? Моя си работа, ей! Достатъчно да изхранвам родителите си, за джобни тука вътре и да се поддържам жива. Знайш колко струва тая работа? „Бучард“ не са благотворително заведение и… Абе, как да ти обясня?
Искаш някоя история? Е, мой човек, днес не ти се отваря парашутът. И въобще имам среща с Ятамото след половин час и, мен ако питаш, най-хубаво ще е да се измиташ, преди Крилатите да са дошли… Друг път да се видим пак? Ще ти стигнат ли паричките за входната такса? И аз земам процент от нея де, за туй питам. Е, ако решиш да наминеш, знаеш къде можеш да ме намериш! Чао, сладур… и внимавай, че ще те сгазят, докато стигнеш до Базата, ей!